2 мин reading
Откривам те и тук и нейде далече от реалността... разпилян сред кристалчетата лед в чашата ми, пълна с ром, ром, а може би мента... мента, останала по устните ми - целувани някога от твоите...
Стара болка, дълъг копнеж, примеси от желание и страст... разливат се върху мен и рисува съзнанието ми извехтелият ти образ в мисълта ми... Отново ще кажеш: "Сладур, стига с твоята поезия!" и ще ми се усмихнеш, сякаш за последно... но преди да махнеш с ръка и да отминеш поезията ми, вгледай се - поне този път... и се опитай да проумееш, ти - винаги ти... в тези две очи, в сърцето притихнало в ъгъла на самотната стая. И не на последно място, всички тези години, по тебе изминали... бяхме играчка на съдбата, която ни срещаше и разделяше безмилосттно, но не успя да ни прекърши, знам, че не е успяла, защото винаги, си спомня за нашите желания изгряват пламъчета в очите ми... душата, затворена с клетка, преодолява тежките окови и отлита при твоя - там, само там, където си ти, аз съм цяла!
Оф, отново на ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up