Jun 10, 2009, 7:39 AM

Ментови размисли

  Prose » Letters
1.2K 0 4
2 min reading

Откривам те и тук и нейде далече от реалността... разпилян сред кристалчетата лед в чашата ми, пълна с ром, ром, а може би мента... мента, останала по устните ми - целувани някога от твоите...

Стара болка, дълъг копнеж, примеси от желание и страст... разливат се върху мен и рисува съзнанието ми извехтелият ти образ в мисълта ми... Отново ще кажеш: "Сладур, стига с твоята поезия!" и ще ми се усмихнеш, сякаш за последно... но преди да махнеш с ръка и да отминеш поезията ми, вгледай се - поне този път... и се опитай да проумееш, ти - винаги ти... в тези две очи, в сърцето притихнало в ъгъла на самотната стая. И не на последно място, всички тези години, по тебе изминали... бяхме играчка на съдбата, която ни срещаше и разделяше безмилосттно, но не успя да ни прекърши, знам, че не е успяла, защото винаги, си спомня за нашите желания изгряват пламъчета  в очите ми... душата, затворена с клетка, преодолява тежките окови и отлита при твоя - там, само там, където си ти, аз съм цяла!

Оф, отново наниз от думи и не мога да кажа нищо смислено... а ментата свършва и скоро ще остане само следата от тюркоазено зелените ти очи, огледали се в моите за последно...

Гара, казвала ли съм ти, че не обичам гарите... и особено тази в Бургас... тя винаги ме събира с теб, но и винаги ме разделя... "към теб вървя и все в посока неизвестна... и все не мога да те срещна... обеща да ме чакаш - на последната гара", обеща ми пясъка и морето, обеща ми замък, но не пясъчен, а такъв, в който бягат щастливи децата ни...

Защо винаги ми обещаваш? И то такива неземни неща, но защо пък да са неземни... може би просто ние сме земни и затова не могат да се сбъднат обещанията ти... все още вярвам, че и нашето време ще дойде... макар да ме боли ужасно в момента...

Милки, ти си! Разбери! Само ти, откриван в многото чужди съдби, които се преплетоха с моя, но никога тази моя съдба не откри твоята... ще дойде... ментата свърши, угасна цигара в нощта... сърцето разбито умря... за последно...

 

 

 

На Милан, момчето, което ще обичам винаги...

07.06.2009

София... с мисли за Бургас...

Looooovki Milky Way

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Латифа All rights reserved.

Comments

Comments

  • Стига тъгува де!Поздрав!
  • А чувала ли си за гара Надежда, Светлана! Посока напред (ех, този Милан,че и името му като име, ама нейсе). С усмивка!
  • Много добре написано, браво!!!
  • Поетично написано...Дано стигнеш до гара,на която да се спреш,да се установиш,без да бързаш да се разделиш,при шума на идващия влак...

Editor's choice

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...