2 min reading
Откривам те и тук и нейде далече от реалността... разпилян сред кристалчетата лед в чашата ми, пълна с ром, ром, а може би мента... мента, останала по устните ми - целувани някога от твоите...
Стара болка, дълъг копнеж, примеси от желание и страст... разливат се върху мен и рисува съзнанието ми извехтелият ти образ в мисълта ми... Отново ще кажеш: "Сладур, стига с твоята поезия!" и ще ми се усмихнеш, сякаш за последно... но преди да махнеш с ръка и да отминеш поезията ми, вгледай се - поне този път... и се опитай да проумееш, ти - винаги ти... в тези две очи, в сърцето притихнало в ъгъла на самотната стая. И не на последно място, всички тези години, по тебе изминали... бяхме играчка на съдбата, която ни срещаше и разделяше безмилосттно, но не успя да ни прекърши, знам, че не е успяла, защото винаги, си спомня за нашите желания изгряват пламъчета в очите ми... душата, затворена с клетка, преодолява тежките окови и отлита при твоя - там, само там, където си ти, аз съм цяла!
Оф, отново на ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up