Месарски магазин
Георги работеше в месарски магазин. Всяка сутрин, още по тъмно, той вървеше към наподобяващата барака, едва покриваща изискванията за такава дейност, месарница. Изваждаше връзката с ключове – всичките едни и същи – и нервно опитваше един по един, докато не намери правилния. После се захващаше за работа.
Улица „Клопка“, където беше разположен магазинът, а и самият квартал, си бяха спечелили славата на бедняшки район. При Георги често идваха самотни майки с деца, възрастни хора, дето си нямаха никого, и бездомници, късно вечер, искайки малко от „бракуваното“. В интерес на истината той такова нямаше. Колкото и малко да успееше да продаде през деня – другото всичко раздаваше. Не отказваше на никого и винаги преди да затвори го приближаваше някой нов човечец, търсещ помощ. Самият Георги носеше вкъщи на двете си деца – за тях пазеше най-доброто.
Интересно беше, че на витрината винаги имаше прясна стока: вратни пържоли, бут, език; Едни се чудиха как в такъв пропаднал магазин не замириса дори веднъж на мърша и откъде намираше Георги пари, при този нисък оборот, да поръчва всяка вечер. Други пък се шегуваха, че сигурно зад касата гледал животни. Както и да е.
Беше се стъмнило. Мъжът тъкмо беше запалил цигара, след изпушването на която се канеше да затвори магазина. След няколко продължителни дръпвания я притисна в ламаринения перваз на един от прозорците и я хвърли встрани. Обърна се и започна да търси из букета от ключове.
- Момче… прощавай, момче! – извика зад него една запъхтяна бабичка.
Георги надникна и видя приведената от бързане жена да му маха с 5 лева в ръката:
- Моля ти се, моето момче…дай ми за тия пари нещо – примоли му се бабата – Дойдоха си внуците от чужбина… трябва да ги посрещна с нещо!
Георги се усмихна:
- Не ти ща парите, влез.
- Амаа, как така? Не може то тъй! – възмущаваше се докато влизаше жената, но в очите ù грейна радост.
- Хайде, хайде, ела отзад – Георги дръпна завесата и я покани с жест.
Изненада бе за децата му, когато двама полицаи го изведоха с белезници идната сутрин.
Бабата така и не се прибра.
Магазинът не отвори цял ден. Отпред виеха сирените на няколко патрулки.
За пръв път замириса на мърша.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Драгомир Лаброев Всички права запазени
