Месарски магазин
Георги работеше в месарски магазин. Всяка сутрин, още по тъмно, той вървеше към наподобяващата барака, едва покриваща изискванията за такава дейност, месарница. Изваждаше връзката с ключове – всичките едни и същи – и нервно опитваше един по един, докато не намери правилния. После се захващаше за работа.
Улица „Клопка“, където беше разположен магазинът, а и самият квартал, си бяха спечелили славата на бедняшки район. При Георги често идваха самотни майки с деца, възрастни хора, дето си нямаха никого, и бездомници, късно вечер, искайки малко от „бракуваното“. В интерес на истината той такова нямаше. Колкото и малко да успееше да продаде през деня – другото всичко раздаваше. Не отказваше на никого и винаги преди да затвори го приближаваше някой нов човечец, търсещ помощ. Самият Георги носеше вкъщи на двете си деца – за тях пазеше най-доброто.
Интересно беше, че на витрината винаги имаше прясна стока: вратни пържоли, бут, език; Едни се чудиха как в такъв пропаднал магазин не замириса дори веднъж на мърша и откъде намираше Георги пари, при този нисък оборот, да поръчва всяка вечер. Други пък се шегуваха, че сигурно зад касата гледал животни. Както и да е.
Беше се стъмнило. Мъжът тъкмо беше запалил цигара, след изпушването на която се канеше да затвори магазина. След няколко продължителни дръпвания я притисна в ламаринения перваз на един от прозорците и я хвърли встрани. Обърна се и започна да търси из букета от ключове.
- Момче… прощавай, момче! – извика зад него една запъхтяна бабичка.
Георги надникна и видя приведената от бързане жена да му маха с 5 лева в ръката:
- Моля ти се, моето момче…дай ми за тия пари нещо – примоли му се бабата – Дойдоха си внуците от чужбина… трябва да ги посрещна с нещо!
Георги се усмихна:
- Не ти ща парите, влез.
- Амаа, как така? Не може то тъй! – възмущаваше се докато влизаше жената, но в очите ù грейна радост.
- Хайде, хайде, ела отзад – Георги дръпна завесата и я покани с жест.
Изненада бе за децата му, когато двама полицаи го изведоха с белезници идната сутрин.
Бабата така и не се прибра.
Магазинът не отвори цял ден. Отпред виеха сирените на няколко патрулки.
За пръв път замириса на мърша.
© Драгомир Лаброев All rights reserved.
