Метафизичният човек - 10

Самата галактика Андромеда беше съставена от звездни системи, прах и газ и всички те бяха засегнати от гравитацията. Много неща за следващото пътуване на Норбек и Ено трябваше да бъдат взети под внимание. Разбира се, учените бяха установили отдавна, че подобни галактики с размерите на Андромеда бяха склонни да похапват околни галактики - но това се беше случвало в далечното минало. Този - така наречен космически канибализъм - съвсем не беше рядко явление в цялата вселена.

При космическите полети на астронавтите - особено при продължително пребиваване в условията на безтегловност информацията изплуваше от дълбините на психиката им във вид на фрагменти от живота на различни организми - това бяха далечни предци на човека в еволюционния процес - и може би това още по-ясно говореше за наличието на колективен космически свръхразум?

Съществуваше и хипотеза, че потокът от информация постъпваше от някакви галактически информационни лъчи. А защо просто самата вселена да не притежаваше свръхсъзнание и чрез свръхфини вибрации да контролираше всичко, което се случваше в самата нея?

Андромеда беше мястото, където и двамата щяха да се отправят, за да намерят отговор на въпросите, които имаха - и този път се надяваха да успеят.

Там - в галактиката Андромеда властваха други закони, които чакаха да бъдат открити от Норбек и Ено. Може би законите на съществуването бяха твърде обективни - оцеляваха само най-пригодните за това?

Разбира се, в астрономията всеки обект се характеризираше с абсолютна стойност - по този начин се определяше яркостта му, без оглед на разстоянието, на което той беше разположен от наблюдателя.

В галактиката Андромеда - Андромеда беше известна също и като М31, на името на Месие, който я беше открил. Тази галактика беше известна още и като мъглявината Андромеда. Но както и да я наричаха, Норбек знаеше, че там беше нещото, което търсеха. Но Норбек и Ено бяха решили да проучат М110, известна и като NGC 205, която се явяваше спътник на Андромеда и беше елиптична галактика-джудже.

Там беше мястото, на което трябваше да бъдат и да открият форми на вселенски космически разум, който да желаеше комуникация с тях.

При тяхното астрално пътуване естествено съществуваха рискове, които можеха да се окажат фатални - затова и двамата искаха да бъдат подготвени за всякакви възможни изненади.

Въпреки малките си размери обаче тази галактика съдържаше осем сферични купа в нейното хало.

Норбек и Ено бяха много особени в онова, което се наричаше подготовка - те знаеха, че космическото съзнание можеше да ги изучи за кратко и да се скрие преди даже да бяха усетили съществуването му, но вселената имаше вибрации, които се усещаха от различните същности - макар и по различен начин.

Норбек и Ено искаха да разберат целите на космическия разум и да влязат в контакт със космическото съзнание, което може би щеше да им разкрие тайните на оцеляването.

Какво можеше да провокира космическият разум да наруши границите на собственото си оцеляване и да осъществи контакт с астралните планове на Норбек и Ено?

Странно съвпадение - може би логиката беше, че тук се изправяха дух срещу дух? Съзнание срещу съзнание. Съществуване срещу съществуване.

Андромеда беше мястото, където търсачът и изследователят можеше да се потопи в тези усещания, а беше почти очевидно, че човечеството още не беше готово да излезе извън своите граници - иначе нямаше да е толкова небрежно относно собственото си съществуване.

Границите на съществуването ли определяха съзнанието? И може ли то да съществува извън тях?

- Самото трансцедентиране може да бъде разглеждано като начин за осъзнаване на чуждата психична реалност - каза Норбек.

И двамата продължиха подготовката за своето пътуване - в крайна сметка сред тези звездни купове можеше и да съществува космически разум.

Разбира се в галактиката Андромеда беше пълно с черни дупки, които представляваха риск за астралните планове на Норбек и Ено - някои от тях бяха няколко пъти по-големи по размер от самото Слънце.

- Космическото съзнание може би е носител на висши ценности - каза Норбек, - но е твърде възможно се променя спрямо променящите се условия в средата, за да оцелее.

В галактиката Андромеда имаше доста на брой гъсто натрупани струпвания на стари звезди - и някои от тях съдържаха хиляди и дори милиони звезди на различна възраст. Именно тези кълбовидни клъстери даваха възможност да се определи центърът на галактиката. В галактиката Андромеда подобни клъстери бяха около четиристотин и петдесет.

И все пак и Норбек, и Ено щяха да изследват М110, защото интуицията им ги караше да проверят именно там - да, имаше огромен брой звезди, но може би там имаше следи от представители на друга цивилизация?

- Самото трансцедентиране може би е свързано с трансцендиране на реалността - като цяло ние също използваме слоеве на собствената си аура - иначе нашите пътувания нямаше да бъдат възможни - каза Ено.

И все пак и двамата имаха ясното усещане, че докато осъществяваха пътуванията си - Вселената сякаш редеше картите на някакво невидимо тесте срещу собственото им съществуване.

Мъглявините представляваха огромни струпвания от газ, прах, водород, хелий и плазма, в които се раждат нови звезди - галактиката Андромеда съвсем не правеше изключение в това отношение.

Норбек и Ено искаха да бъдат сигурни дали космическото съзнание можеше безпроблемно да разчете слоевете на собственото им аурично тяло - въпреки че това можеше и да бъде заплаха за собственото им съществуване.

Мнозина се питаха как беше възможно да пътуват с неограничена скорост през цялата вселена - в крайна сметка имаше редица ограничения от постулатите на традиционната физика в това направление, а дори и квантовата физика имаше доста неясноти и непълноти. Норбек искаше да докаже именно това - наличието на доста дупки в тази обща теория за съществуването.