- Има вероятност съзнанието на представителите на други цивилизации да е способно и на така наречената трансфигурация или преобразуване - а също и да използва селективна комуникативност при осъществяване на контакт с други форми на съзнание - като нашето - каза Норбек.

И двамата жадуваха да видят океана - да видят източника на живот.

Хипотезата за разпространения на живота си беше хипотеза - Норбек искаше двамата с Ено да се свържат с космическия разум на място.

Можеха да проверят във всеки един от осемте свръхкупа в малката елиптична галактика - и може би нямаше да открият нищо. Може би трябваше да стигнат до истината в определен дискретен момент.

Ено знаеше, че ако тъмната материя беше повлияла на съзнанието му - може би имаше причина. Все пак тъмната материя съществуваше в няколко форми. Самата тъмна енергия беше дори по-слабо изследвана и от тъмната материя. Но се знаеше със сигурност, че тя беше равномерно разпределена по цялата вселена - за разлика от обикновената видима материя и другите форми на тъмна енергия.

Ено знаеше, че тъмната енергия създаваше антигравитация, което увеличаваше скоростта на разширяване на вселената, но имаше също и отрицателно налягане, което предотвратяваше разтягането на материята.

- Може би самата материя се е опитвала да се свърже със съзнанието ми? - каза Ено. - Може би тя комуникира със самата себе си посредством някаква невидима сила, която в крайна сметка е оказала влияние на съзнанието ми.

Двамата с Норбек решиха да проверят дали това наистина беше така.

- Ще се опитаме да открием екзопланетата и да осъзнаем какво се е случило - каза Норбек. - Може би това нещо - каквото и да е било, е искало да ни предпази или просто е искало да ни изучи. Може би не му се случва често да общува с представители на чуждо съзнание.

Трансфигурацията на съзнанието беше нещо, което беше нужно, за да бъде постигнато едно по-висше ниво - това на освобождението. А точно това водеше съзнанието към висшите етапи - към трансцедентума. В крайна сметка - може би съзнанието се стремеше да бъде отвъд, за да бъде в безопасност?

- Все пак хармонията и стабилността зависят и от материалните закони - каза Ено. - Ние може да открием, защо именно това същество или съзнание ми се разкри, когато бяха близо до този океан.

Норбек и Ено може би щяха да успеят да постигнат нещо наистина голямо - може би мисията на това космическо съзнание беше да асистира на еволюционния план, но без пряка намеса. Трябваше да излязат извън границите на рационалното, за да успеят и да преминат отвъд.

Разбира се, рационалният аналитичен ум щеше да отхвърля тези възможности за космическа доминация и може би щеше да изпадне в положение да сравнява фазите на развитие на различните предствавители на цивилизациите, но нали именно това същество беше казало на Ено, че му беше помогнало и го беше довело дотук?

-  Много същества дори си нямат идея, че са живи, но енергията ги стимулира да израстват. Това понятие може да има прекалено много нюанси - каза Ено. - Може би ние самите, пътувайки с астралните си планове, би следвало да разберем това?

Най-накрая намериха планетата, която според Ено, беше същата, на която беше - и не се бяха излъгали - тя наистина се намираше в малката галактика М110. Не след дълго и двамата с Норбек бяха близо до онзи невероятен океан.

- Енергията на позицията спрямо ситуацията би облагодетелствала универсалния свят, а това би затвърдило енергия, която не му служи и той трябва да трансцедентира.

Може би самите промени се свързваха с душевните състояния?

Норбек и Ено успяха да разгледат планетата доста по-добре - този път забелязаха, че наистина е имало следи от нечие чуждо присъствие - почти незабележими, но все пак енергията се долавяше дори от собствените им аури.

Може би и самите промени се свързваха със съответните състояния на духа?

Разбира се, по-малката оценка за масата на определена галактика не означаваше, че тя побираше по-малко звезди - съвсем не. Тъкмо обратното - учените смятаха, че трябва да се намали количеството на предполагаемата тъмна материя.

Норбек и Ено видяха, че размерите на планетата бяха подобни на земните - може би малко по-големи. Норбек предположи, че тя има размери около един и половина пъти по-големи от тези на Земята. Имаше и условия, подобни на земните.

Беше вярно, че самото естество на масивните компактни хало-обекти не беше изяснено докрай - тоест преди много време през това пространство най-вероятно бяха преминавали студени звезди или поне техни отломки заради онова поглъщане на галактиките от галактиката Андромеда и все пак. Тази планета не беше част от твърде голяма система и нямаше собствени спътници.

- При определянето на галактичното тегло е необходимо да бъде изчислено колко бързо трябва да се отиде, за да бъде избегната гравитационната агресия - каза Норбек.

Решиха все пак да се разходят по повърхността й в търсене на нещо, което можеше да се окаже полезно.

Човечеството отдавна беше спряло пилотираните експедиции до Марс, защото човешкото тяло не можеше да понася твърде добре радиацията - особено когато дозите можеха да нарастнат неконтролируемо в космическото пространство. Но пътувайки с астралните си планове, Норбек и Ено не бяха изложени на подобна опасност.

Планетата беше завладяваща - по бреговете на безкрайния океан имаше малки скали и чудесен плаж - със ситен пясък.

- Може би има някакви пещери на тази планета? Ще трябва все пак да проверим - каза Норбек. - Има реален шанс там да се крие нещо, което ни е убягвало.

Докато пътуваха с астралните си планове, те не говореха прекалено много, тъй като това хабеше прекалено много енергия, а те имаха нужда от нея за завръщането си във физическите си тела. Явно тази планета може би беше ключът? Може би щяха да открият мистериозното същество?

Земните учени бяха открили десетки и дори стотици екзопланети с условия, близки до земните, но на нито една от тях човечеството не беше забелязало следи от разумен живот. Необходимо беше наличие на множество условия, за да бъдеше животът възможен.

Имаше вероятност само едно свръхсъзнание да оцелееше в условията на тази пуста планета. А самото индивидуално съзнание трябваше да бъдеше захранвано енергийно от него - тоест да бъдеше в непрекъсната връзка с него в съответните дискретни интервали от време.

На планетата очевидно имаше достатъчно голямо количество суша и може би тук беше съществувал шанс за развитие на космическо съзнание, който да се отърси от собствените си окови, а да беше способен да погледне отвъд границите на собственото си съществуване, но тук възникваше един въпрос пред Норбек и Ено - а, дали това изобщо беше нужно?

А може би космическото съзнание беше спасило Ено куршуми от тъмна материя - може би беше очаквало идването му или го беше доловило много по-рано? Възможностите на тези куршуми от тъмна материя да преминат през човешкото тяло беше научно доказано, но дали можеха да влияят и на астралния план? За тъмната материя беше сигурно само, че не можеше да взаимодейства с електромагнитни сили.

А дали самото космическо съзнание не беше помогнало на Ено да усети тъмната енергия, която не можеше да бъде усетена или засечена със съществуващите земни технологии?

Каквото и да беше това космическо съзнание - явно знаеше много повече за вселената от Норбек и Ено и те трябваше да го открият.

Норбек и Ено се зареяха над планетата - пред тях се бяха разпрострели безкрайни площи от равнини, осеяни тук-там със скали - явно това място не изглеждаше чак толкова привлекателно, колкото бяха сметнали в началото. Имаше толкова много неща, които Норбек и Ено трябваше да открият - но най-важното беше, че бяха напълно сами в своето търсене.