6.05.2022 г., 17:12 ч.  

 Метафизичният човек - 9 

  Проза » Други
1287 0 0
Произведение от няколко части « към първа част
5 мин за четене

Норбек изслуша внимателно онова, което самият Ено беше видял с очите си. И честно казано го прие доста спокойно.

- Нормално е във космическото пространство да се халюцинира понякога, а също и да се чуват странни звуци - дълбокият космос има своя душа. И може би свое съзнание - каза Норбек.

Сребърната галактика беше наистина далечна дестинация, но Норбек се интересуваше повече от личните преживявания на Ено и мнението му по отношение на това дали космическият разум можеше да съществува в такива условия.

- Астронавтите може и да са имали случаи на групова халюцинация в космоса поради преумора или просто поради наличие на кислородна недостатъчност, или просто заради колебания във вътрешното налягане на самата станция, но това тук беше истинско - каза Ено.

Норбек вярваше на приятеля си и все пак искаше да проверят дори още по-далечни дестинации. Тази - макар и далечна, все пак беше позната на човечеството поне от наблюденията със свръхмощни телескопи. Явно трябваше нещо много повече от онова, което търсеха - и явно следваше други закони на оцеляване.

Космическият телескоп "Хъбъл" през всички години даваше достатъчно точни данни за много отдалечени галактики и звездни купове, където можеше да има потенциално живот.

Норбек и Ено бяха имали различни преживявания, но никой не беше открил истински следи от космическо съзнание, което да осъществи връзка с тях.

Може би метафизическото съзнание беше нещо отвъд човешкото разбиране? Може би Норбек и Ено пропускаха нещо важно и наистина съществено?

- Напълно възможно е това да е бил така нареченият ефект на Соларис - каза Норбек. - Той е предсказан дори и от много писатели.

В крайна сметка може би халюцинациите на Ено бяха истински и някой или нещо се беше опитвало да му каже нещо важно. С течение на времето Норбек осъзнаваше, че може би щяха да се натъкнат и на други препятствия, които определено биха се явили сериозна пречка пред бъдещите им изследвания.

- Възможно беше това да беше някакво видение - каза Ено. - Но според мен беше напълно истинско.

Разходките до Сребърната галактика в Андромеда им беше коствала твърде много. Имаха нужда от по-дълго възстановяване, тъй като искаха да формулират по-точно изискванията си за бъдещите пътувания, както и какво точно щяха да търсят.

Ено беше съгласен донякъде с Нортън, но на практика имаше много неща, които трябваше да бъдат взети под внимание - може би все пак трябваше да се довери на онова, което беше там. Онова, което се беше опитало да го предпази.

Може би бяха стигнали прекалено далеч в опитите си да успеят да се свържат с космически разум.

Като учен Норбек беше напълно наясно с променливите магнитни полета, а също и с така наречените фосфени - светкавици, записвани със затворени очи.

На този феномен биваха изложени още първите астронавти, пътували до Луната. А проучванията на космическата агенция показваше, че бързото движение на космическите лъчи може би беше отговорно за това. За самите пътувания се смяташе, че астронавтите можеха да бъдат подготвени за всичко в земни условия, но това беше твърде далеч от истината.

Норбек и Ено искаха да усетят онова, което се случваше. Разбира се, съществуваше и така наречената пропреосетивна халюцинация или халюцинация на позицията и тя също се характеризираше с подобни преживявания.

Ено обсъждаше с Норбек възможностите за следващите пътувания. Да, във вселената имаше много галактики, които да бъдат изследвани. Но може би загадката, която се криеше в галактиката Андромеда беше от ключово значение. Ено не можеше да забрави вълните на океана. Те сякаш го ласкаеха.

Норбек обаче беше безкрайно внимателен и знаеше, че дори при подобни пътувания можеха да се объркат твърде много неща.

Възможно беше нещо да се случваше - нещо, което Норбек и самия Ено не подозираха.

- Абсолютно убеден съм, че във Вселената се случва нещо

Сигурен съм, че във Вселената се случва нещо, което не сме в състояние да разберем със съзнанието си. Има нещо много важно в пространството, което не разбираме в момента - сякаш цялата вселена има собствено съзнание. Всичко това, което се случва, ние не успяваме да доловим със сегашното си съзнание - каза Норбек.

Ено и Норбек решиха да се завърнат в галактиката Андромеда. Този път щяха да потърсят по-старателно някаква връзка с космическия разум.

Понякога космическите изследователи имаха проблеми с тези възприятия, тъй като бяха определени състояния, в които те се опитваха да се потопят при своите пътувания.

- Може би този неудържим, понякога болезнен порив ще ни помогне да се свържем с космическото съзнание - каза Ено.

При повторното пътуване до Андромеда искаха да проверят и някои други неща - едно от тях беше дали Ено действително беше имал халюцинации при своето астрално пътуване.

Андромеда беше невероятно красива, но може би трябваше да изберат друга планета или пък да се върнат на същото място - някъде там може би щяха да открият още следи или поне щяха да видят още веднъж този безкраен океан.

- Възможно е ако има наличие на космически разум, той да е способен да разчита менталното тяло на аурата ни - каза Ено. - Възможно е да е много по-напреднал. Възможно е също и ценностната му система, ако изобщо има такава, да е много по-различна.

Аргументите му бяха основателни. И Норбек си мислеше същото. Двамата можеха да предприемат риска при следващото си пътуване и да проверят дали Ено беше усетил нещо.

» следваща част...

© Атанас Маринов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??