14.04.2022 г., 11:50

Метафорично ли...

1.5K 0 13

           Прочетох из нета наскоро..

'' Брат Пит  подарил на бедстващи 150 къщи, които стрували на актьора около  26 милиона долара...''

Сега обитателите на тези къщи искат да осъдят актьора, че по тяхно мнение '' Къщите са некачествени и не са пригодни за живот...''

Брат Пит  възкликнал '' Вие какво, полудяхте ли,.. аз ги подарих с добро намерение...''

          Има думата съдът...

          Ето за това казват '' Не прави добро на хората и няма да получиш зло....''

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Petar stoyanov Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • може да са супер, може и да са непригодни за живот, цената не е единствен критерий, за да се прецени състоянието на имота; а иначе народът е казал- на харизан кон зъбите не се гледат рискът на непоисканото добро; бежанската политика е друго нещо и е въпрос на национална програма
  • Права си Катя, ...интересна тема, но понякога човек се замисля, наистина ли трябва да сме / да съм /филантроп
  • Интересна тема за размисъл. Ето такива неблагодарни хора могат да откажат всеки да бъде добър и състрадателен.
  • Така е и тези 40 лева не са дадени от народа, а от правителството. И се питам защо тези виртуални мои приятели във фейсбук едва сега започнаха да милеят за народа си. Повярвай ми, чи преди тази инвазия никой от тях по никакъв начин, дори с една публикация не показа, че обича народа си. Как да се доверя на хора, които пишат статии, че трябва да бъдем българи, а самите те са си написали имената си с латински букви. Без да си дават сметка, че едно от най-големите ни богатства е именно нашият език и нашата азбука. За съжаление контакти с хора из България нямам, та да ги попитам лично.
  • Така е, слага се всичко под общ знаменател '' нацисти'' в случая,...конкретно и аз не съм виждал такива на живо...
    Но когато си емигрант, по какъвто и повод да е, трябва да си щастлив, че дадена страна, народ е съпричастен с твоята съдба..

Избор на редактора

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...