Мида
И да! Косата ми е рошава а в нея има пясък и цветя. И да! Те бързо ще увехнат, но пък са най-блестящите и най-зелените от всички. И да! Кожата ми е червена, но солта по нея свети повече от звездите в небето. И да! Ръцете ми са издрани, а мидите от гривната наръбени, но са най-бялата украса за ръката, с която искам да погаля... неговата рошава, пясъчна коса! И да! Не съм принцесата в двореца... по-скоро птица или риба или цвете... и блестя като седеф! Приличам на дете... щом той седи със мен. И затова моите устни ще целунат неговите солени устни. И е вярно! Водата в ръцете ни ще е топла, но пак ще отпия най-сладката капка от рамото му. И отново! Миглите ми ще погъделичкат кожата му. А тогава! Ще чуя най-красивия смях, въпреки шума на вълните. И така! Един до друг сгушени на легло от водорасли... Ще разбера! Две страни на мида били сме... а сега е цяла.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Поли Всички права запазени
