Мигранти

Мъж и жена на средна възраст около четиридесет ,обикаляше китайски магазин за евтини стоки за дома . Пълнеха пазарската количка с бурканчета за подправки, възглавнички за дивана,ароматни свещи,саксийки,шарени чинийки, прибори и чаши .Жената се радваше като дете и очите й проблясваха при добавянето на всяка стока.Подскачаше и казваше :

-Това ще ни трябва,а и това също !

Двамата се познаваха от около месец ,когато от емигрантския отдел ги настаниха в съседни общински апартаменти .Първо пиеха,кафе или чай с бисквити,които жената с радост приготвяше, мъжката работа оставаше на него,я лампа да поправи,я да отпуши сифона, я да монтира етажерка. Постепенно решиха да живеят заедно и в стремежа си да си създадат уют купуваха стоки за дома си .И двамата бяха загубили семействата си и децата в размириците и войната ,но рядко говореха за това,обичаха  в хола да гледат романтични филми просълзени  с купа пуканки и завити с топло одеяло,отколкото да говорят за загубата си или да се гледат унили.Те вече си бяха семейство и това беше по-важно от всичко друго.

-Осемдесет и четири лева и тридесет стотинки,моля!-стресна ги гласът на касиерката.

Мъжът извади смачкана столевка и я подаде, платиха и затътрузиха количката с джунджуриите към изхода.Всъщност това вече не бяха джунджурии ,а така мечтания домашен уют.