20.10.2010 г., 23:20

Мила моя Джейн

1.2K 0 1
1 мин за четене

Сам съм. Седя. Не мисля за нищо определено, просто блуждая... Хиляди мисли шават в съзнанието ми, но не се спирам на нито една от тях. Не разсъждавам, не мога... не и сега. Тъмно е, но има лампи... осветяват леко сградите надолу край пътя. Усещам миризмата на мръсния въздух наоколо, сухо е, намирисва и на бензин. Жестоко. Хладен вятър подухва... потрепвам за миг, но едва ли е от студа. Не, за жалост не е. Голите ми ръце настръхват бавно, тръпки полазват постепенно цялото ми тяло... поглеждам ясното небе, сещам за теб, Джейн. Мисля, че виждам образа ти навсякъде. Неизбежно е. Това, което имахме помежду ни беше толкова красиво и мило, но такъв е животът... едва ли някога ще зърна отново свежото ти лице, дълбокия ти поглед, кестенявата ти коса, нежната ти гръд... Едва ли ще чуя приветливия ти глас,  игривия ти смях, крехкия ти плач... Не, няма – бих могъл единствено да те сънувам и да запазя дълбоко в сърцето си спомена за теб, Джейн, мила моя Джейн...

 

 

 

 

Написано е в мъжки род, за да не се разпознават истинските хора, за които е самото произведение.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Звездимира Десподова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...