Мила моя Джейн 2
„Късно e. Умирам от студ и ми се спи. Мисля, че е време за почивка. Денят мина бързо. Доволен съм, радвам се, че съм все още жив. Последната цигара отдавна догоря в ръцете ми толкова неусетно, както минаваха и миговете с теб, Джейн. Но бяха приятни. Ти бе мойта последна цигара. И ето защо по-рано дори усетих удоволствие, докато гадният отровен дим преминаваше през организма ми и убиваше нежността в мен. Той уби сетивата ми, успя да изгори нищожните ми чувства. А пък чувствата към теб – дори не ги показах, бяха силни и искрени. Те ще бъдат такива, остават искрени до последно. Страх ме обзема без причина, напрегнат съм. О, Джейн, защо съдбата постъпи така... Плащаме си дългове и ще продължим, докато не се очовечим... Но как? Любовта е сляпа и не ми позволи да се огледам наоколо, да разбера какво става, да обърна нужното внимание на околните... Не. Не се съобразих и съжалявам... Съжалявам. Сега ме е страх дори да заспя, защото знам, че мога да те видя в съня си... а споменът за теб, какъвто и да е, ме наранява... От друга страна ме кара да се усмихна. Така е, но все още ме е страх. Заспивам, Джейн, и единственото ми желание в момента е при следващия спомен и мисъл за теб да се зарадвам и то достатъчно, достатъчно, за да приглуша болката вътре в мен. Каквото и да правиш сега, където и да се намираш, имам две думи за теб, любима... Лека нощ, Джейн, мила моя Джейн...”
нещо като продължение на предишните лирики за Джейн...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Звездимира Десподова Всички права запазени