Как още съм жива след като ти си тръгна а с теб и смисъла на живота ми,вече съм една развалина,или може би просто прашна купчина объркани стари спомени.Ще кажеш :МИНАЛО?За какво ти е?Безценни хубави мигове които никога няма да се повторят и само те натъжават.Но какво да искам?БЪДЕЩЕ?Следствия от предстоящите грешки?...Усещам как мрака се стича от безкрайното небе и бавно поглаща всяка една частица от душата ми оставяйки след себе си само един въпрос :
Чувствал ли си се така самотен,та дори да ти харесва?Да искаш да малчиш,правейки си компания само със своята тъга.Чувствал ли си се така самотен,та да не съзнаваш какво се случва с теб самия!Чувствал ли си се така самотен, та да ти се иска да избягаш и никога да не се варнеш.Усещал ли си ти онази самота,която те изгаря и на тлеещи парчета разкъсва твоята душа?Но защо,защо наказа ме със самота?Защо в сърцето ми е пусто тук и сега?