28.
Дванадесет години…
Хубава идея, но…
Времето се променяше, хората с него…
Губех все повече сили за мотивация на учениците. Все по-трудно ставаше да говорим за медии, за истината, за информираност, за човешки права и за желания…
Цензурата ставаше все по-хитра – извъртяна, замъгляваща. А и едновременно с това откровено нагла – лъжите поднасяха като истина.
И журналистите се променяха. Или се връщаха към истинския си образ. Преститутки…
В града, например, имаше само една журналистка, завършила СУ по специалността. Повечето бяха… Меко казано, преформатирали професията си.
Дори една беше завършила едногодишни курсове за секретарки на читалища и го обявяваше за някакво специално ВИШУ…
Журналистиката се превърна в професия – като магистралната. Да, все още има честни и можещи хора. И в града, и в страната. Но са смачквани, принуждавани за единия хляб и положението да променят лееекичко нещата… Докато влязат в калъпа…
А децата са умни и наблюдателни. И по своему пресъздават ставащото – защо ...