4.
Оперираха един колега от автотранспорта – те заемаха същите сгради, но в другата смяна. И ме поканиха да го заместя. Два месеца… Ама добри пари плащаха…
Разгони ми се фамилията. Направо не се прибирах. Но – млад, енергичен, с дете…
Учениците от автотранспорта бяха… Бе, няма да кажа по-неинтелигентни. Защото интелигентността не се мери с акъл, а с възможността за съобразяване със средата и оцеляване. Мисленето е друго нещо…
Но бяха свестни момчета. Знаеха вече правилата ми, спазваха ги, нямаше бягства /то, тогава бягствата изобщо бяха нонсенс/, нямаше препирни или претенции за незаслужена оценка.
Дето им казвах – те са най-лошите ученици. Щото три години учат за едната книжка. Пък други за няколко месеца я вземат.
Шегувах се, разбира се. Мъжката – грубичко и прямо. Разбирахме се…
Имаше едно турче. Повтаряч. И то при колегата – отрязал го предната година. Сега беше трупнал три или четири двойки и направо чакаше края на срока. Да се отпише и тръгне по свой си път. На тютюна…
Дадох му и ...