7.
Беше голямо село, по пътя към Албена и Балчик. С редовен транспорт.
Изкарах само един срок там, но беше интересно.
Класовете – като на село. В пети клас десет ученика, в осми – седем. Не часове, а приятна беседа. Всеки си знаеше – изпитването не е веднъж или дори три пъти в месеца, а редовно. Пишехме, четяхме, говорехме. Доста работа се налагаше с писане и говорене – турчета. Но имаше много умни там. Едно Фатме направо ме шашкаше с жаждата си за знания. А беше само в шести клас. Чете, пита, търси… Не ми се мисли каква е съдбата му. Със сигурност не е учила след осми клас…
Директорът често устройваше излети – пролет, хубаво време, цъфтящи дървета. Имаше красиви местности, така че някак си съчетавахме приятното с полезното.
Запомних го…
8.
Есента ме поканиха – именно поканиха! – в Езиковата гимназия. Пак по 64 член, но директорът специално ме потърси и ми предложи мястото. Нещо ме бил харесал…
За Езиковата… Сега там приемат всеки, минал случайно покрай вратата. И с тройки, и с двойки ...