19.
Да се върна към училището.
Бях единствен българик. И – като кавалер, върху мен всички тежести. Обединението, профпредседател, после водещ партийната учебна година. За което съм разказвал. Но ще напомня. На който не е чел.
Сложиха ме да чета лекциите на другаря бай Тошо пред началния курс. Не беше трудно – имаше всичко печатано, не бива да се отклоняваш, затова вървеше кратко и бързо.
Пък и учителките бетер зубрачки. Начални учителки, нали ви казах. Зазубрят, подготвят записки, питам – и веднага няколко ръце. Говорят/четат и… Свършвахме всяка сряда за 45 минути.
Присъстваше – като наблюдател контрольор – и партийната секретарка. Която си имаше също домашна работа, та не претендираше да удължаваме времето.
Което не мога да кажа за директорката. Тя водеше при горния курс. Ние си тръгваме към 8 часа, те ни изпращат с жалостив поглед. И продължават да се развиват политически и интелектуално – понякога до 11 вечерта…
Директорката разпитваше партийната, но жената беше твърда – всичко е по ...