Шофьорска треска

       - Минчо, внимавай! Има пешеходна пътека! Къде блееш, бе? – пищеше Яна, а кръвното и сугурно удряше сто и двадесет на двеста.

       - Какво само бръмчиш, ма?!? – обърна поглед към нея мъжът и.

       - Гледай си пътя, бе, говедо! Ще ни пребиеш! – ужасена нададе вой тя.

       - Нали съм в еднопосочна улица, ма? Какво само цвилиш? И на пешеходната пътека, и по тротоарите, от двете и страни, нямаше хора! Какво само ме стресираш...

       - Ти си шофьора! И трябва да си внимателен!

       - А, аз ли карам, ма?!? – опули се театрално той – Добре, че ми напомни!

       - Само да се приберем... Направо ще те разкостя! – задъха се от бяс тя.

       - Ти ще се прибереш! Аз отивам направо при Ламбо! ...

След като купиха колата,  решиха, че е крайно време да си отидат на село. Тъкмо ще се изфукат, пък  и да разпуснат на спокойствие с приятелите. Минчо веднага си пусна пет дни отпуска и- ето ги на път!

Най – после излязоха от София! Водачът вече усещаше силно налягане върху вакуума в главата си, дължащо се на високодецибелната словесна канонада, неспирно отделяща се от устата на самозвания му навигатор.

       - Минчо! Да ни утрепеш ли искаш? Не си на рали! Намали веднага скоростта!

       - На магистралата съм, ма! Карам със седемдесет и вече достатъчно изнервих тези зад мене! Ако искаш- да слезем и да продължим пеша, а? Тъкмо ще млъкнеш за малко- изрепчи се нервно той.

       - На първата бензиностанция отбиваш!

       - Що, ма?

       - Да те убия!

       - И кой ще те закара до село?!?

       - Все някой ще ме качи!

       - Да, и ще те изхвърли още на втората минута, ако му опяваш така!

Яна нервно започна да рови в дамската си чанта, извади блистер с валериан и изпи две хапчета. Само след минути се отпусна и се унесе в дрямка, а Минчо спокойно подкара със сто. Яна се събуди малко преди Плевен, погледна километража, облещи се и пак бръкна в чантата за хапче. Когато отново се успокои, унесено каза:

       - Ако се приберем, ще ме закараш до баба Цана да ми лее куршум...

      - При вещера ли, ма?!? - уплашено измрънка Минчо- Няма да стъпя повече там!

      - Ти само ще ме закараш...

      - Ще накараш някой друг!

      - Минчо, настъпваш си здравната книжка! - страховито го изгледа тя.

Той, от ужас, загуби ума и дума и едва не влезе в канавката, минаваща край пътя. Яна изпищя!

      - Боже! Свърши ми животеца... Некадърник!

Минчо още на първата отбивка спря, угаси двигателя, издърпа ключа и го хвърли  ядосан в скута и :

      -  Като си толкова велика, ела карай ти! - и излезе от колата.

Лицето на Яна пламна :

      - Ти нещо много смел ми стана, бе! Я се качвай веднага, че както съм побесняла...

      - Добре, ма ... - изведнъж омекна той- Не виждаш ли, че се шегувам... - и бързо се метна обратно, запали двигателя и потеглиха.

Пътуваха в гробно мълчание и това хвърли шофьора в паника . “ Какво ли крои пак тая?!? При всички случаи потърпевшият ще съм аз!’ ...

     Навлязоха в селото и Яна проговори:

      - Отбий в центъра до магазина, че трябва да купя нещо !

Той послушно изпълни разпореждането. Спря на площада, изчака Яна да се отдалечи и бързо слезе от колата. Подпря се на вратата и небрежно скръсти ръце,  в очакване на реакция от изумените му земляци.

      - Минчо- о, приятелю! Толкова се радвам да те видя! - и Хахо Търкала вече висеше на врата му.

       - Хахо- о - обзет от силна радост, той здраво го прегърна-  Как си, бе Сила?

       - Имаш кола! Супер! Хайде да направим едно кръгче!

       - Готово, бе! Мятай се!

Хахо пъргаво се метна на предната седалка и тресящ се от вълнение, само каза:

       - Познай къде искам да отидем?

       - Към гробищата! Да видим гадовете, които си закопал там!

       - Ей, ма как знаеш! - грейна лицето на приятеля му- Давай!

Когато приближиха, Хахо предупреди другаря си:

        - И като слезем, не изричай името ми, защото така ги ужасява, че чуят ли го, панически започват да напускат гробовете си!

Минчо спря. Слязоха от автомобила и навлязоха в гробищния парк. Хахо ентусиазирано заразказва кой, къде, как и защо е закопал, а Минчо истински се наслаждаваше и се радваше на приятеля си. И двамата едновременно забелязаха как на един гроб започна да се издига мърдаща купчинка пръст.

        - Назад! - викна страшно Хахо и скочи с два крака върху нея, като започна да я тъпче. - Видя ли?!? Този ме позна и реши да забегне...

        - Това не беше ли къртица? - смутолеви Минчо.

        - Ти си къртица! Казвам ти, като ме познаят се побъркват от страх! ...

Пообиколиха още малко и си тръгнаха. Спряха на центъра и Хахо, изпълнен с цялата си смелост, отиде да провери дали Яна е в магазина. За щастие, още бе там и весело си дърдореше с две жени. Ситуацията прилежно бе докладвана на шофьора. Той въздъхна облекчено и каза:

        - Приятелю, ти идваш с нас! Вкъщи с теб само ще разтоварим багажа, грабваме няколко бутилки с винце и се спасяваме при Ламбо!

Хахо получи душевен оргазъм:

        - Супер! Ламбо ще се пръсне от кеф! Като мен!

       - Обаче, седни отзад, че нали я знаеш Яна каква е...

       - Ух, ух... И какви големи юмруци има... - потрепери Хахо и бързо се премести отзад.

След десетина минути и Яна се настани в колата. Зад гърбът си дочу треперещия гласец на бияча на селото:

       - Здравей, Янче! Нали нямаш нищо против да се повозя с вас? Тъкмо ще ви пазя...

       - О, Хахо, здравей! Намерихте се с моичкият, а?

       - Аз му се натресох, той не е виновен! - побърза да защити приятеля си Търкала.

       - Е, щом е така- няма проблеми! - разсмя се тя. - Добре си дошъл!

Отзад долетя шумна въздишка на облекчение и той весело задърдори:

       - Тъкмо ще ви пазя! Нали знаеш, че аз коля и беся в селото? Е, не съм страшен като тебе, но се опитвам да бъда... - бързо се поправи той.

       - Е- е, спечели ме! За това, като се оправим с багажа, ще оставя Минчо под твоя опека!

       - Янче, няма да съжаляваш! И косъм няма да падне от главата му! Ние само ще пийнем малко... - и веднага млъкна, осъзнал, че разговора тръгва в неблагоприятна за него и другаря му посока.

       - То, вие какво ли друго ще направите...

Но, виждайки изписаното на лицата им безпокойство, бързо добави:

        - Щом съм обещала- Минчо е твой!

        - Янче, златна си! - едва не се изпусна в гащите от радост Хахо.

Спряха пред портата на дома им. Минчо натисна клаксона и само след секунди към тях се носеше майка му.

        - Милите ми деца... Елате да ви гушна! Нали ще поостанете?

Яна се просълзи. Много обичаше добродушната си свекърва... Обърса очите си и каза с усмивка:

        - Аз ще остана при теб, майко, да се наприказваме! Те, мъжете, ще ходят при Ламбо.

        - Скъпото ми момиче! - разцелува я тя -  Така ме зарадва!

Пренесоха багажа и двамата жадни юнаци хукнаха към мазата. Награбиха колкото можаха да носят бутилки с винце и тръгнаха към портата.

        - Майко, да отида с тях и да викна Мара, а? - запита Яна.

        - Добре си решила, дъще. Тъкмо Ламби ще си отдъхне от неспирното и гълчене.

        - Сега се връщам! Момчета, чакайте! Идвам с вас! - забърза да ги насигне тя.

Двамата, уплашени, спряха.

        - Що, ма? - измрънка мъжът и.       

        - Спокойно, бе, хора! Само ще викна Мара.

        - Че така кажи, ма! Какво само ни шашкаш... - отдъхна си той.

Хахо спря да трепери и прошепна:

        - Ух, размина ни се...

Влязоха в двора на Ламбо. Той тъкмо бе нахранил животните и се миеше на външната чешма. Като ги видя, направо изперка от радост:

        - Минчо... Хахо... Приятели мои... - прегръщаше ги той, а сълзите му течаха по бузите. - А добре сте ми дошли след толкова много време! Янче, здравей! Искаш да се почерпиш с нас ли?!?...

Тя се засмя и отвърна:

         - Боже опази... Здравей Ламбо! Хич не си се променил! Идвам да взема Марчето и да я водя у дома...

         - Вземай я! Ще я направиш много щастлива! А нас- още повече!

В това време и жена му излезе на двора и запищя с тънкия си гласец :

          - Янче, душичко златна! Доживях пак да те видя... - и се разцелуваха щастливи.

           - Хайде да те водя у нас, при майка, че да си побъбрим само по женски... - едва успя да изхрипти Яна,полузадушена от прегръдката на приятелката си.

           - Ей сега! Изчакай само да сваля яденето от котлона. На тези няма да им е нужно. - изгледа натоварените с бутилки мъже- Дай им само пиене... - и забърза към кухнята.

Мъжете останаха на двора, докато двете жени излязоха от него. Яна спря, хитро се подсмихна и рече:

           - Марче, време е за шоу! - и се провикна- Минчо-о...

          - Какво пак съм направил ма? - чу се треперещия му гласец.

          - Спокойно, бе! Само да ви пожелаем приятно изкарване! - разсмяха се и двете.

          - Обещаваме! - пръв се окопити Ламбо- И утре,ако не сме се прибрали значи сме в механата. Там ни търсете!

          - А-а, не се притеснявайте! Няма нужда да ни проверявате! Аз ще се грижа за тях- нищо няма да им се случи! - стреснат от несъобразителността на домакина, опита да заглади нещата Хахо.

От улицата се чу силен женски смях.

           - Ох, Минчо - плюеше в пазвата си Ламбо- помислих, че пак си загазил...

           - Че, накъде повече...Виж ми главата- двойна стана след шофирането до тук! И, естествено, заслугата е на Яна...

          - Имаш кола?!? Честито, приятелю И това ако не е задължителен повод за празнуване!

           - Важно е да празнуваме! - обади се Хахо- С повод или не, с вас винаги се насмуквам като змей!

            - Какво чакаме тогава?!? Мъчителките изчезнаха! Да прегърнем здраво живота! - възторжено се провикна Ламбо и ги поведе към механата.

                                            ----------------------------

            - Мили Боже... Не помня тук някога да е смърдяло така... Почти като на Ламбо чорапите! - кръстеше се Мара, застанала на вратата на механата и с погнуса отстъпи назад.

            - Това са на Минчо пръдните! Ухае на “мавруд” и сланинка... -компетентно отбеляза Яна.

            - А-а, не е само той! И аз имам участие... - гордо поясни Хахо, докато се мъчеше да изпълзи изпод масата.

Ламби, в просъница, измърмори:

             - Наздраве...

А Минчо само изхърка и пръдна юнашки.

             - Мале! - подскочи Мара- Тоя Минчо хич не си поплюва- и се разкашля.

             - Да се махаме, Янче....

                                              --------------------------

   Колко са пет дена... Неусетно  изтекоха като вино от бутилка в гърлото на Минчо. Сбогува се с натъжените си приятели, взе си Яна и се прибраха в София. Всеки ден караше из града , за да подобрява уменията си и да се чувства столичанин, а Яна само мърмореше и недоволстваше. Но избягваше да се вози с него. Една вечер се прибра по- рано и Яна радостна го посрещна:

            - Минчо, хайде да отидем до магазина да напазаруваме някои неща! -

            - Готово, ма! Ключовете и книжката са в мен. Хайде, тръгвай!

            - С колата ли?!? Ей го къде е!

            - Че за какво я имаме, ма?

            - Ти само в тоалетната не ходиш с нея! Понеже няма как да я качиш до тук!

            - Много е тясна банята, мислил съм го!! Иначе да съм  си купил телфер...

            - А аз се изпълвам с мисълта, как скоро ще си купуваш протези! Взимай чантите и тръгвай веднага!

            - Добре, ма... - измрънка той, а вътрешно му се искаше да тропне с крак и да кресне:

            - Ти добре ли си ма?!? Какво ще си помислят хората за мене? “ Горкият селчо, като си няма превоз, нека се товари като добитък с чанти! Ха- ха!" Я веднага се качвай в колата и не ме излагай! Пред мен- ходом марш! Че да не те сритам!

            - Още ли се туткаш, бе? - сепна го смразяващ кръвта глас, изпарил за секунда смелоста и недоволството му и моментално закрачи като послушно кученце след нея...

Като си тръгна натоварен като магаре, ядът му се пробуди за миг, погледна крачещото пред него страшилище , и въздъхна:

             - Пак ти се размина, Яно-о, мина ми яда...