- Минчо, внимавай! Има пешеходна пътека! Къде блееш, бе? – пищеше Яна, а кръвното и сугурно удряше сто и двадесет на двеста.
- Какво само бръмчиш, ма?!? – обърна поглед към нея мъжът и.
- Гледай си пътя, бе, говедо! Ще ни пребиеш! – ужасена нададе вой тя.
- Нали съм в еднопосочна улица, ма? Какво само цвилиш? И на пешеходната пътека, и по тротоарите, от двете и страни, нямаше хора! Какво само ме стресираш...
- Ти си шофьора! И трябва да си внимателен!
- А, аз ли карам, ма?!? – опули се театрално той – Добре, че ми напомни!
- Само да се приберем... Направо ще те разкостя! – задъха се от бяс тя.
- Ти ще се прибереш! Аз отивам направо при Ламбо! ...
След като купиха колата, решиха, че е крайно време да си отидат на село. Тъкмо ще се изфукат, пък и да разпуснат на спокойствие с приятелите. Минчо веднага си пусна пет дни отпуска и- ето ги на път!
Най – после излязоха от София! Водачът вече усещаше силно налягане върху вакуума в главата си, дължащо се на високодецибелната словесна канонада, ...