МИРИСЪТ
Свечеряваше се.
Вятърът донесе отнякъде миризмата на морска пяна. Богдан притвори очи и жадно пое това ново усещане. Малката русалка на рамото му приглади мокрите си коси и се обърна по посока на вятъра. Тя познаваше тази миризма, перката ù методично се задвижи във възпроизвеждането на сладостното порене на вълните. Какво като е прикована на това космато рамо, инстинктът си е инстинкт.
Вятърът се заигра със скритите под листака гроздове. Примесваше новото си ухание с познатия и натрапчив сладникав аромат. Увиваше се около Богдановата къща, изпълвайки ноздрите си със завладяващата комбинация на новия си парфюм.
Дробовете на Богдан изстискваха соления вкус на морската пяна и блажено задържаха новото удоволствие. Румяна – ето на какво му напомняше това ухание. Сладка тръпка премина през тялото му и тежко се строполи в забранената зона на слабините. А там нещо плахо прошава и едва усмири желанието си да оповести раждането си.
Румяна... как можа да забрави тази сладостна миризма. Еф ...