Мишката, която искала да отиде на Луната
Имало едно време една малка мишка. Тя гледала в захлас към Луната всяка нощ и си фантазирала, че това е огромна пита кашкавал – когато имало пълнолуние. А през останалото време си мислела, че някой яде от нея. И умирала от яд, че този някой не е тя...Толкова много искала да отиде и да си хапне от нея, че запалила с идеята си и други мишки. Събрали материали от бунището. Направили си ракета. С която излетели до Луната. Но какво било тяхното огромно разочарование, когато установили, че тя не е направена нито от кашкавал, нито от сирене, нито от масло...
През целия си живот се заблуждаваме за много неща, години наред храним илюзии от най-различно естество и характер. Тръгваме с "Голяма кошница за прехвалени ягоди", която много често си остава празна!...Нереалистичните очаквания се оказват понякога най-големите ни врагове, "препъникамъните" по всичките житейски пътища, по които поемаме..."Най-много сълзи са пролети от сбъднати мечти!..." Но това означава ли, че не бива да мечтаем?! Или по-скоро с годините трябва да придобием мъдростта да различаваме мечтите от фантазиите.
© Радослава Антонова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Слънчогледче, гледам по Луната има дупки, сигурно са от мишките, но е възможно и да са от американските астронавти.
-
И аз мисля, че илюзиите са хубаво нещо и ни дават стимул. Например - да стигнем да Луната.
-
Сладурско. Все пак - важно е да мечтаеш, дори и до Луната можеш да стигнеш! Независимо, че там няма да откриеш сиренце!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
