17.11.2024 г., 15:25 ч.  

Мишлето, което живее в кафемашина 

  Проза » Хумористична
42 0 0
3 мин за четене

Роури. Мишлето, което живее в улична кафемашина. Разбира се, нямаше как само да си я купи - остави му я в наследство любимата му леля Жозефина. "Ето, имаш си кафе, имаш си и дом!" - набързо изрече тя преди години, остави и колекцията си захарчета, махна по мишешки за чао и за Венеция замина. Ще си кажете "Абсурд! И то рано сутрин. Кафе - става, но какви мишки, какви пет лева, бе момче?" Стоп, уважаеми, не виждате ли - чашките са свършили, в момента освежителната течност просто така си тече! Айде, петдесет стотинки на вятъра отидоха, разсеяхте се нещо. Спокойно, тази не е като обичайните крадливи кутии с блудкави напитки - сега нашият нетипичен домакин безплатно второто кафе ще ви направи вещо.

 

Та именно за тази интересна кафемашина в момента ви разправям, стига да не сте се отказали, в противен случай на спокойствие ви оставям. Не? Добре, слушайте внимателно. Момент, заповядайте преди това кафето - виждате ли малките лапички, подават ви керамична чашка с освежаваща напитка, приготвена старателно. Не, не е марков бранд, но основният сорт идва от Саленто - братовчедът на Роури притежава на местния пазар малък щанд. Мм, наистина е вкусно, нали? Между другото гледали ли сте прогнозата - как мислите, утре дали ще вали? Не, не за друго - просто мишлето живеещо в кафемашина не работи в дъждовни дни, те са му официално за почивка. Не че мързелува, напротив: подготвя поръчки, пече кафените зърна, смила, мие чаши, прави уборка на рабожилищното място, пуска реклами в интернет, понякога се налага да свиква и важна оперативка.

 

Оперативка и мишле? Какво странно има, вече свиквате с мисълта за миш-кафемашина, скоро няма да се учудите, ако спомена и дърдорещо чушле. "А какви важни дела се решават на тази оперативка?", отхвърляте засега неканената мисъл за чушлето и въпроса разбираемо повдигате. Ами например - обърнете внимание на чашата, от която в момента с наслада си отпивате. Виждате, че не е картон и пластмаса, обикновено превръщащи се после в пагубна за природата украса. Керамика споменахме по-рано и ненапрасно. До това решение се стигна на една от първите оперативки и то напълно едногласно. Поръчано, изпито, чашата измита и за следващия клиент готова. Съгласете се, наистина практично. Следващата седмица, доколкото дочух, ще се решава дали да не пуснат промоция - с всяко дванадесето приготвено кафе и по парче вкусна веган торта, шоколадова и сурова.

 

Знам, че е просто кафемашина и ако има сладко ще е по-скоро мини-лавка, мини-ресторант? Ето тук встрани има шишенце, да не забравите да си цвръцнете ако искате на ръцете малко дезинфектант. "Има ли много клиенти мишлето Роури?" - питате с интерес и надничате в отвора за монети. Как да ви кажа, намират се - макар че наскоро затвориха тук на ъгъла известните Fornetti. Понамаля потокът, но си има хора. Рано сутрин - сънени съседки, на обед - бързащи студенти, привечер - влюбени двойки и прибиращи се работяги, едвам гледащи от умора. Кой по-отскоро, кой по-отдавна - има си мишлето редовните клиенти. Ей миналата седмица го посети цял батальон бипкащи абитуриенти. Докато свари да пуска кафенце след кафенце, да мие чаши, на всекиго ресто и внимание да отдели. Но направи си оборот, ще има и за дните, в които кротко си почива, докато отвън времето се муси и вали..

 

Изпихте си кафето? Ето, оставете чашката тук - мишлето ще я измие след минутка. Тръгвате си, имате да хващате маршрутка? Усещам обаче, имате последен въпрос - ако не е така, дължа ви вафличка с кокос. Само ви разправям за Роури, а не сте го зърнали изцяло още - едва едни срамежливи лапички за момент видяхте? Именно, уважаеми - мисълта ми внимателно, надявам се следяхте. Роури, не е само мишлето работещо в кафемашина, но и мишлето живеещо в кафемашина. Вие не бихте поканили у дома си непознат при първо запознанство, предполагам. Заповядайте и утре, и вдругиден да вкусите от бодрата напитка, да посетите Роури още веднъж ви предлагам. Пък може и да имате късмета да го видите, да си поговорите, да ви покаже колекцията си от захарчета, оставени от леля му Жозефина. И нищо чудно като мен с времето да станете приятели с мишлето, което живее в улична кафемашина.

© Ростислав Аврамов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??