17.11.2024 г., 15:25  

Мишлето, което живее в кафемашина

467 0 0
3 мин за четене

Роури. Мишлето, което живее в улична кафемашина. Разбира се, нямаше как само да си я купи - остави му я в наследство любимата му леля Жозефина. "Ето, имаш си кафе, имаш си и дом!" - набързо изрече тя преди години, остави и колекцията си захарчета, махна по мишешки за чао и за Венеция замина. Ще си кажете "Абсурд! И то рано сутрин. Кафе - става, но какви мишки, какви пет лева, бе момче?" Стоп, уважаеми, не виждате ли - чашките са свършили, в момента освежителната течност просто така си тече! Айде, петдесет стотинки на вятъра отидоха, разсеяхте се нещо. Спокойно, тази не е като обичайните крадливи кутии с блудкави напитки - сега нашият нетипичен домакин безплатно второто кафе ще ви направи вещо.

 

Та именно за тази интересна кафемашина в момента ви разправям, стига да не сте се отказали, в противен случай на спокойствие ви оставям. Не? Добре, слушайте внимателно. Момент, заповядайте преди това кафето - виждате ли малките лапички, подават ви керамична чашка с освежаваща напитка, приготвена старателно. Не, не е марков бранд, но основният сорт идва от Саленто - братовчедът на Роури притежава на местния пазар малък щанд. Мм, наистина е вкусно, нали? Между другото гледали ли сте прогнозата - как мислите, утре дали ще вали? Не, не за друго - просто мишлето живеещо в кафемашина не работи в дъждовни дни, те са му официално за почивка. Не че мързелува, напротив: подготвя поръчки, пече кафените зърна, смила, мие чаши, прави уборка на рабожилищното място, пуска реклами в интернет, понякога се налага да свиква и важна оперативка.

 

Оперативка и мишле? Какво странно има, вече свиквате с мисълта за миш-кафемашина, скоро няма да се учудите, ако спомена и дърдорещо чушле. "А какви важни дела се решават на тази оперативка?", отхвърляте засега неканената мисъл за чушлето и въпроса разбираемо повдигате. Ами например - обърнете внимание на чашата, от която в момента с наслада си отпивате. Виждате, че не е картон и пластмаса, обикновено превръщащи се после в пагубна за природата украса. Керамика споменахме по-рано и ненапрасно. До това решение се стигна на една от първите оперативки и то напълно едногласно. Поръчано, изпито, чашата измита и за следващия клиент готова. Съгласете се, наистина практично. Следващата седмица, доколкото дочух, ще се решава дали да не пуснат промоция - с всяко дванадесето приготвено кафе и по парче вкусна веган торта, шоколадова и сурова.

 

Знам, че е просто кафемашина и ако има сладко ще е по-скоро мини-лавка, мини-ресторант? Ето тук встрани има шишенце, да не забравите да си цвръцнете ако искате на ръцете малко дезинфектант. "Има ли много клиенти мишлето Роури?" - питате с интерес и надничате в отвора за монети. Как да ви кажа, намират се - макар че наскоро затвориха тук на ъгъла известните Fornetti. Понамаля потокът, но си има хора. Рано сутрин - сънени съседки, на обед - бързащи студенти, привечер - влюбени двойки и прибиращи се работяги, едвам гледащи от умора. Кой по-отскоро, кой по-отдавна - има си мишлето редовните клиенти. Ей миналата седмица го посети цял батальон бипкащи абитуриенти. Докато свари да пуска кафенце след кафенце, да мие чаши, на всекиго ресто и внимание да отдели. Но направи си оборот, ще има и за дните, в които кротко си почива, докато отвън времето се муси и вали..

 

Изпихте си кафето? Ето, оставете чашката тук - мишлето ще я измие след минутка. Тръгвате си, имате да хващате маршрутка? Усещам обаче, имате последен въпрос - ако не е така, дължа ви вафличка с кокос. Само ви разправям за Роури, а не сте го зърнали изцяло още - едва едни срамежливи лапички за момент видяхте? Именно, уважаеми - мисълта ми внимателно, надявам се следяхте. Роури, не е само мишлето работещо в кафемашина, но и мишлето живеещо в кафемашина. Вие не бихте поканили у дома си непознат при първо запознанство, предполагам. Заповядайте и утре, и вдругиден да вкусите от бодрата напитка, да посетите Роури още веднъж ви предлагам. Пък може и да имате късмета да го видите, да си поговорите, да ви покаже колекцията си от захарчета, оставени от леля му Жозефина. И нищо чудно като мен с времето да станете приятели с мишлето, което живее в улична кафемашина.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ростислав Аврамов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...