Мисия
2 мин за четене
- Здравей, бай Начо, какво има?
- Идвам с мисия, докторе, при теб. Важна мисия.
- Ами каква е тая дамаджанка? И в найлоновата торба нещо носиш? Какво си решил бай Начо? Да нямате болен в къщи?
- А, докторе, всички сме тип- топ. Булката нагъва сланинка, пие маврудова винка и... ха, да са живи и здрави предните зъби... А аз идвам при теб с мисия.
- Заповядай де, заповядай! Разполагай се! Ха, да чуем сега?
- Тиганче имаш ли? Да спържем крехтинката, докторе...Че туй докторе, на три пъти ме спасяваш вече. Цериш ми болките и сега съм като чук здрав. Работата не ми се опъва... Затуй съм ти много признателен... Ха, наздраве, докторе!
- Знаеш, не употребявам алкохол!
- А, докторе, не обиждай маврудовата ми винка! То не е алкохол, ама елексир, дето само боговете пият и на другите не дават... Аз идвам с мисия при теб...
- Добре, де, чух! И?
- С жената те наблюдаваме от известно време. Вехнеш и съхнеш, нехел си нещо. Плашим се за тебе, знаеш. Ще се поболее докторчето ни, ще се махне и отиде, та се не виде, пък няма кой да ни лекува. Трябва да те подхраним, знаеш... И дума няма, моята мисия е такава, да изцерим нашия медик, ако трябва. Ще го храним, ще го поим, само и само да ни е жив и здрав, да ни цери, когато трябва... На, какви хапчета даде на старата и сега, ела да я видиш - яде рибици и пуешки плещи, та се засинява и няма повече оплаквания от мозъка и бъбреците... Затуй, докторе, и сакаме да те спасим с нашите, домашни церове, дето в града ги нема... Ха, наздраве!
Лекарят остава един миг замислен. Излиза, поглежда се в огледалото в антрето и за първи път се вижда с очите на бай Начо.
Наистина е блед. Наистина е слаб. Какво око има тоя народ, нищо не изпуска, на, забелязал е, че докторчето им нещо не е в ред.
И като се връща в компанията на развеселилия се бай Начо, той грабва чашата.
- Та казваш, като тоя ваш цер, червеното вино, няма никъде, така ли? Ха,
наздраве!
- Наздраве, докторе. Я, как ти пламнаха бузите, видя ли се в огледалотo? Така ми харесваш. И не само на мене и на народа ще се харесаш. Здрав и силен човек - спорен живот. Ако трябва, пак в името на твоето здраве, ще ти намериме една нашенска мома. Чуй, моята щерка е учителка в града, само да отвориш уста и... Твоя е. Ще ти народи цяла чета момчета и за още ще пита... Думай сега, докторе!...
- Идвам с мисия, докторе, при теб. Важна мисия.
- Ами каква е тая дамаджанка? И в найлоновата торба нещо носиш? Какво си решил бай Начо? Да нямате болен в къщи?
- А, докторе, всички сме тип- топ. Булката нагъва сланинка, пие маврудова винка и... ха, да са живи и здрави предните зъби... А аз идвам при теб с мисия.
- Заповядай де, заповядай! Разполагай се! Ха, да чуем сега?
- Тиганче имаш ли? Да спържем крехтинката, докторе...Че туй докторе, на три пъти ме спасяваш вече. Цериш ми болките и сега съм като чук здрав. Работата не ми се опъва... Затуй съм ти много признателен... Ха, наздраве, докторе!
- Знаеш, не употребявам алкохол!
- А, докторе, не обиждай маврудовата ми винка! То не е алкохол, ама елексир, дето само боговете пият и на другите не дават... Аз идвам с мисия при теб...
- Добре, де, чух! И?
- С жената те наблюдаваме от известно време. Вехнеш и съхнеш, нехел си нещо. Плашим се за тебе, знаеш. Ще се поболее докторчето ни, ще се махне и отиде, та се не виде, пък няма кой да ни лекува. Трябва да те подхраним, знаеш... И дума няма, моята мисия е такава, да изцерим нашия медик, ако трябва. Ще го храним, ще го поим, само и само да ни е жив и здрав, да ни цери, когато трябва... На, какви хапчета даде на старата и сега, ела да я видиш - яде рибици и пуешки плещи, та се засинява и няма повече оплаквания от мозъка и бъбреците... Затуй, докторе, и сакаме да те спасим с нашите, домашни церове, дето в града ги нема... Ха, наздраве!
Лекарят остава един миг замислен. Излиза, поглежда се в огледалото в антрето и за първи път се вижда с очите на бай Начо.
Наистина е блед. Наистина е слаб. Какво око има тоя народ, нищо не изпуска, на, забелязал е, че докторчето им нещо не е в ред.
И като се връща в компанията на развеселилия се бай Начо, той грабва чашата.
- Та казваш, като тоя ваш цер, червеното вино, няма никъде, така ли? Ха,
наздраве!
- Наздраве, докторе. Я, как ти пламнаха бузите, видя ли се в огледалотo? Така ми харесваш. И не само на мене и на народа ще се харесаш. Здрав и силен човек - спорен живот. Ако трябва, пак в името на твоето здраве, ще ти намериме една нашенска мома. Чуй, моята щерка е учителка в града, само да отвориш уста и... Твоя е. Ще ти народи цяла чета момчета и за още ще пита... Думай сега, докторе!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Герасова Всички права запазени
