Мисията - част първа

Пролог

- Търся ефрейтор Кот... нещоси - заяви пощальонът.

- Аз съм - кимна Ко Та Рак.

- Това писмо е за вас - подаде му го пощальонът. - Подпишете тук.

- Хъм - изсумтя Ко Та Рак, щом прочете писмото. - Вадят ни от "пас".

- Какво?! - учуди се Но Щен Вълк. - За какво говориш? Я дай да видя! - и издърпа листа от лапите на котака. - Вадят ни от запаса и ни призовават за една мисия.

- Хъм - изсумтя Мрънкалото, който надничаше над рамото на вълка. - Ще се отзовем ли?

- Защо не - сви рамене Черната Пантера Ра. - Сигурно ще е забавно. Аз съм "ЗА" - вдигна лапа пантерата.

- "ЗА" - вдигна лапа и Ко Та Рак.

- "ЗА" - потвърди участието си Но Щен Вълк.

- "ЗА" - кимна Мрънкалото.

- "ЗА" - съгласи се и Гар Ван. - Сянка?

- Готов съм - заяви сянката и стовари пълната си раница на земята.

- Ама ти откъде...? - възкликна сенчестата.

- Имах предварителна информация - сви рамене Сянка.

------

Предната вечер:

- Хъм - изсумтях веднага щом прочетох свитъка. - Сигурни ли сте в това?

- Абсолютно - кимна Ръмжачът.

- Защо вие не се заемете? - попитах учителите си.

- За жалост муцуните ни са прекалено познати там - извинително вдигна рамене Шира.

- Ясно - отсечено кимнах аз. - Ще се постарая.

------

- Добре дошли отново!!! - изрева Сержант. - Радвам се, че се отзовахте!

Нашите познайници помахаха и се усмихнаха приветливо.

- Такааа - потри ръце сержантът с нормалния си глас. - Представям ви Агент Т от Кралската Шпионска Академия, в настоящата мисия ще сте под негово командване. Тръгвате утре сутрин, пожелавам ви успех.

- Чао - помахаха му познайниците ни.

- Целта на мисията ни е следната - пое щафетата Агент Т щом Сержант се оттегли. - Да отидем на едно място, което с оглед на секретност ще наричаме просто "Островът" и ще разузнаем какво точно не е наред там. Правилата са изключително прости - правете каквото ви се каже, когато ви се каже. Въпроси?

- Защо "Т"? - веднага попита Ко Та Рак.

- Какво е "Кралската Шпионска Академия"? - реагира и Черната Пантера Ра.

- Добре де - измърмори ефрейтор Верг. - Но защо пращат нас?

- Ъъъ... - за момент запецна агентът.

- Ооо, това не е тайна - сръга ефрейтора в ребрата котакът. - Просто ние сме най-добрите.

- Пожелавам ви лека нощ - изниза се Агент Т. - Утре тръгваме на зазоряване.

- Чао - помахаха и на него.

- Радвам се да ви видя отново - усмихна им се ефрейтор Фи Тил (при тези му думи Верг направи кисела физиономия). - Как сте?

- Екстра - ухили се в отговор Но Щен Вълк. - Ти?

- И аз така - сви рамене Фи Тил. - Знаете ли нещо по въпроса?

- Тъкмо това щях да те питам - махна с ръка Гар Ван. - Но явно ще ни дават информацията на час по лъжичка...

- Той дали си вярва, че ще правим каквото ни се каже? - замислено се почеса по носа Ко Та Рак.

- Не знам - сви рамене Но Щен Вълк. - Обаче съм сигурен, че бързо ще му избиеш илюзиите.

- Кой?! Аз?! - възкликна Ко. - Ама как ти хрумна такова нещо?!

- Как ли наистина - измърмори под нос Фи Тил. - И аз същото се чудя...

------

- Хей!!! - възкликна малко по-късно Черната Пантера Ра. - Ама той каза "Островът", нали?

- Мммда - сви рамене Мрънкалото. - Защо?

- Остров - натърти пантерата. - Вода... Кораб... Морска болест...

- Ооо - потупа я по рамото рисът. - Вземи си плик за повръщане.

- Ха ха ха - кисело се изхили Ра. - Мнооого смешно!

------

Преходът

На следващата утрин:

- Такааа - потри ръце Агент Т. - Ще направим едно кратко преходче през гората, после ще се повозим с корабче и сме на Островът. Въпроси?

- Заленото отива ли ми? - попита Черната Пантера Ра и се опита да си нагласи по-добре камуфлажното си кепе.

- Веднага го махни! - изръмжа агентът. - На разузнавателна мисия сме, а не на парад!

- Оооххх! - изпука врата си Но Щен Вълк. - Вече ще спя само на места, където имат възглавници.

- На тази мисия рядко ще имаш тази възможност - не му влезна в положението Т.

- Ааа - махна с лапа вълкът. - Не мисля така, минах през склада и старшината ми зачисли една мекичка възглавничка... - след тези си думи Но блаженно се усмихна.

- Хъм! - изсумтя агентът. - Да не би да основната ви цел е да ме вбесявате?!

- Ами всъщност не - сви рамене Гар Ван. - Те така си говорят по принцип...

- Мдаам - кимна ефрейтор Верг. - Даже още не са се разсънили... Сянка?

- Кхъх - изкхъхка сянката щом лакътят на ефрейтора го сръга в ребрата и сънено измуча: - Мммм?! - от всички той най-трудно ставаше сутрин.

- Много си мълчалив - отново го сръга в ребрата Верг. - Кажи нещо умно.

- Кхъх - отново изкхъхка Сянка и се замисли дълбоко. - Чистите гащи са сигурен път към успеха... - в крайна сметка изръси той.

- Ъъъ... - зяпнаха го всички присъстващи.

- Както и да е - въздъхна Агент Т. - Да тръгваме.

И тръгнаха...

------

- Хъм! - изсумтя Агент Т малко преди съмване на втората утрин от горския преход. - Ама как е възможно да са толкова безотговорни?! Даже и дневален нямат...

- Кхъ кхъ - разнесе се леко покашляне току до него.

- Олеле! - подскочи Т и стреснато се огледа... обаче наоколо продължаваше да е пусто. - Хъм?! - добави той и озадачено се почеса по тила. - Странннно...

- И какво му "странннно"-то? - попита невидимият му събеседник.

Този път агентът се огледа много внимателно преди да отговори - още не се бе развиделило, но все пак имаше достатъчно светлина, за да може да вижда щогоде добре, не случайно бе избран за тази мисия - тази година беше завършил с пълно отличие Кралската Шпионска Академия и много се гордееше с това... Обаче отново не успя да види с кого води този така да се каже разговор, за това реши да прибегне до изпитана тактика:

- Дневалния! - извика той.

- Аз - веднага му отговори все още невидимият му събеседник.

- Яви се пред мен! - изръмжа Агент Т.

- Слушам.

- Чакам - изсумтя десетина вдишвания по-късно Т.

- Какво чакаш? - попита дневалният.

- Да се явиш пред мен! - скръцна със зъби агентът.

- А къде мислиш, че съм? - учуди се другият.

- От къде да знам?! - раздразнено изсумтя Т. - Нали за това те викам!

- Точно пред теб съм! - прозвуча отговорът точно пред него.

- Хъм - озадачено изумтя агентът и отново се опита да проникне с поглед през сенките пред него. - Не мога да те видя - призна си най-накрая с въздишка той.

- Така кажи де - сенките пред агента се разместиха мъничко и се оказа, че не са никакви сенка, а Сянка, който се бе скрил прекалено добре без да се е скрил в действителност. - Добро утро - поздрави сянката.

- Хъм - изсумтя Агент Т и изумено разтърка очите си. - Ама как...? Оф, няма значение - въздъхна той. - Буди отделението, тръгваме.

- Слушам! - отсечено изкозирува Сянка.

------

На следващата утрин Агент Т завари Ко Та Рак поизлегнал се на един пън пред палатките и нервно да размахва опашката си.

- Ти ли си дневалния? - попита Т.

- Да - кисело изсумтя котакът.

- А другите какво правят?

- Спят си непробудно - изсумтя Ко.

- Непробудно ли? - вдигна вежди агентът и се ухили гадничко: - Ще я видим ние тази работа. СТАВАЙ ЗА СТРОЙ!

След няколко минути доволно разглеждайки киселите и сънени физиономии пред себе си Агент Т заяви:

- Никой не спи непробудно...

------

През третата нощ Агент Т реши да провери как дневалните от повереното му отделение носят службата си. За целта някъде около полунощ той се запромъква между палатките - сантиметър по сантиметър много внимателно и абсолютно безшумно в най-добрите шпионски традиции... В един момент Т се промъкваше, а в следващият, сякаш без никакъв времеви преход, се оказа целия омотан в одеало, няколко тела тежаха върху него и не можейки да помръдне и пръст слушаше почти нечленоразделното ръмжене около него. Единствената разбираема реплика, която чу, бе "Хайде да го наритаме хубавичко" и му се щеше да не я е чувал.

- Достатъчно!!! - каза някой с нетърпящ възражения глас. - Пуснете го!

С неясно мърморене държащите го размотаха одеалото и го пуснаха. Агент Т вдигна очи и срещна студения поглед на Гар Ван.

- Какво си... - започна да се изправя той, обаче някой го натисна обратно на земята, а сенчестата заяви със също толкова студен като очите й глас:

- Поздравявам те, успя да изчерпиш кредита си на доверие за рекордно кратък срок. От този момент нататък не ти ще командваш мисията.

- Но... - отново се опита да стане той, отново със същия резултат.

- Какъв е военният ти чин? - попита го Верг.

- Нямам - сви рамене агентът.

- Следователно не можеш да ни командваш, ако нямаме желание да ти се подчиняваме - сви рамене ефрейторът и отстъпи назад. - Гар Ван?

- От този момент нататък отдельонен командир е Фи Тил, а аз съм заместник отдельонен командир - заяви сенчестата. - Възражения? Няма? Така си и мислех... Хайде време е да поспим, че утре отново ще ставаме рано.

------

Плаването

- Хайде де! - възкликна Агент Т, който вече цяла сутрин нервно трамбоваше пясъка. - Кое време стана?!

- Ооо - небрежно махна с лулата си капитанът на корабчето. - Не чувствам нужда да меря времето...

- А кое време е всъщност? - лениво се осведоми помощник капитанът.

- Амиии - проточи Ко Та Рак. - Осем без десет... - а след кратка пауза счете за нужно да добави: - Примерно...

- Хъм - скептично изсумтя помощникът и профилактично хвърли един поглед към слънцето, което бе високо в небето. - Сутринта или вечерта? - заяде се с котака той.

- Вечерта - отвърна му Ко, а със свиване на рамене добави: - Примерно...

- Добреее - извади лулата от устата си капитанът. - Товарете се.

------

- Ммм - нерешително се спря пред дъската-мостче към корабчето Черната Пантера Ра.

- Ра! - за малко да се бутне в нея ефрейтор Верг. - Какво има?

- Оф! - въздъхна пантерата. - Какво знаеш за зелените пантери?

- Хъм - изсумтя Верг. - Няма зелени пантери... нали?

- Има има - кисело измърмори Ра и се усмихна накриво. - Всяка черна пантера, която страда от морска болест си е направо зелена пантера, когато се вози на кораб...

------

- Хъм - изсумтя Но Щен Вълк и погледна накриво към птицата. - Това пък какво е?!

- Папагал - сви рамене Сянка.

- А говори ли? - поинтересува се вълкът.

- Не - отговори му папагалът.

- О - зарадва се Вълк, който по принцип не харесваше досадниците. - Значи се очертава едно спокойно плаване...

- Ще я видим ние тази работа! - заканително измърмори птицата под човка.

------

- Кажи ми - попита Ко Та Рак, докато вършееше с парцала. - Защо се налага да правим това?

- Така си плащаме за пътуването - сви рамене Сянка и продължи да навива въжето, с което се занимаваше.

- Знаеш ли - измърмори малко по-късно котакът. - Хич не ми се занимава с това! Гадооост...

- Нали знаеш поговорката? - отново сви рамене сянката. - Когато ти поднесат лимон - направи си лимонада...

- Виж какво! - сбърчи нос Ко Та Рак. - Откъде накъде реши, че въобще искам лимонада!!!

------

Вълк в Сянка се бе изтегнал на палубата и релаксираше, лениво наблюдавайки наоколо - времето бе приятно прохладно, пухкави бели облачета се гонеха в небето, а вълните - в морето, Черната Пантера Ра се бе надвесила над перилата и с леко позеленял вид страдаше тихичко... въобще почти пълна идилия... Само отвреме навреме помощник капитанът минаваше по палубата пренасяйки някакви пакети и незнайно защо всеки път казваше:

- Мръдни малко, кученце...

Или:

- Премести се от пътя ми, кученце...

И всеки път вълкът послушно и безропотно се попреместваше.

- Хъм - презрително изсумтя помощникът час по-късно. - Бъзльо!

- Пръх - невъзмутимо сви рамене Вълк в Сянка и се намести по-удобно.

- Бъзливо кученце - продължи да го дразни човекът.

- Хъм - изхъмка Сянка и погледна с усмивка дразнителя си.

Черната Пантера Ра не се чувстваше добре на корабчето и подозираше, че нещо й се губеше от последвалите събития - в един момент помощник капитанът на кораба пускаше презрителни реплики, а Вълк в Сянка му се усмихваше пренебрежително, а в следващият, сякаш без никакъв преход - човекът лежеше замаяно на земята, а вълкът все така си се хилеше, но някак още по-пренебрежително...

- Хъм - изсумтя пантерата не много по-късно. - Какво беше това?!

- А - сви рамене сянката. - Основна техника от школата "Зъби без зъби и нокти без нокти", на която съм последовател.

------

- Имам три от тези и две от онези шарени картинки - засмя се Ко Та Рак и свали картите си.

- Хъм - недоволно изсумтя папагалът и направи кисела физиономия.

- Какво, печеля ли? - плесна с лапи котакът.

- Мдаам, много си добър - сви рамене птицата и се усмихна хитро: - Искаш ли да вдигнем мизата?

- Хубаво - небрежно махна с лапа Ко.

Около един час по-късно:

- Ох! - тежко въздъхна корабният папагал. - Обра ме до шушка!

- Знаеш ли - преценяващо се загледа в птицата. - Винаги съм искал да имам някое и друго шарено перо...

- Ааа!!! - изпищя папагалът и панически излетя от каютата.

------

- Ааа!!! - изпищя папагалът и панически излетя от каютата.

- Олеле! - залегна Но Щен Вълк, който тъкмо влизаше през вратата. - Ама какви са тези ниско летящи обекти.

- Ооо - махна с лапа Ко Та Рак. - Това беше онзи неГоворещ папагал, дето ни се заканваше.

- Ахааа - кимна вълкът. - И к'во?

- Ами нищо - скромно сви рамене котакът. - Обрах го на покер и предложих да си залага перата... кис кис кис...

- Кис кис кис - изкиска се и Вълк, а след кратък размисъл се облещи в посока на приятеля си: - Че ти нали не можеше да играеш покер?!

- Все още не мога - облещи му се в отговор Ко Та Рак.

- О... ами добре...

------

- Тези ли са? - попита Генерал.

- Тъй вярно - изкозирува Сержант и кимна към застаналите в "мирно" Фи Тил и Верг.

- Добре - одобрително кимна генералът и му връчи една папка. - Запознай ги с мисията.

- Разрешете да мобилизирам кадри от запаса - помоли сержантът, щом прочете набързо единствения лист в папката.

- Разрешавам - каза Генерал, а след миг-два размисъл попита: - Онези ли?

- Точно те... - кимна Сержант.

------