Животът е кофти работа. Не можеш да разбереш подиграва ли ти се, или ти прави услуга. Получаваш си уроците, получаваш си и шамарите и накрая пак твоята глава е обърканата. Чувства, емоции, сърца и мозъци, борбата между тях и разни подобни. Думи, действия - често са толкова различни неща. Питам се толкова ли е трудно да кажеш нещо и то да е истина и най-вече да отговаря на последвалите действия. Мислиш, мислиш и някак формулата не се получава. Моята се получава, но на хората около мен изглежда не точно. И сега...? Аз ли сам наивна, или хората са лъжливи до степен на лично унижение? Достойнството не е ли величина вече? Как се живее без собствени принципи и самоуважение, знаете ли? Тук ли е моето противоречие със света наоколо? Аз ли съм старомодна, или хората са извънземно модерни? И на всичкото отгоре и любовта стана така грозна и недостойна. Много си влюбен, пък нещо все не ти достигало, та го търсиш някаде другаде... хм... интересно. Много я обичаш, пък не било от значение една нощ с ...