Много хубаво пъшкам
Много хубаво пъшкам
Докато бяхме в Пинче стана дума освен за поезия, мода и морето, и за секс. Може би заради труженичките на тротоара. Дали Мая или Дарче да не опишат тая част от вечерта? Или ще ми преразкажат, абе... То ще се разчуе.
Та за секса. Аз им казах, че не съм добра в жанра. Мъжът ми ми казва: „Айде, мръдни малко!" и аз ставам от леглото. „Що, преча ли ти?" Но пък за сметка на това как хубаво се научих да пъшкам и стена! Направо, ви казвам, нямам равна на себе си!
Да се върнем години назад. Пак съм на 25. Я, как лесно ставало! Работя в банка. И понеже аз и моята колежка Руми сме с най-бързите пръстчета, ни пращат в друг клон да въвеждаме данни. Отиваме ние и решаваме да си свършим бързо работата и след това да обядваме и да пиеме кафета. Сядаме и вместо до 17 часа сме готови в 12.
- - Искаш ли да обядваме в нас? Ще звънна на мъжа ми да ни закара и ще го накарам да ни вземе някое филмче, нали си купихме видео.
Речено - сторено.
- - Слънце, ела да ни вземеш с колата.
Пристига той и ни оставя у тях.
- - Слънце, защо не ни намериш някое филмче да изгледаме, докато обядваме? Я вземи нещо секс, ние с нея не сме гледали, ще ни е интересно.
- - Луди жени! - така каза, но излезе и след малко се върна с няколко касети. - Отивам на работа, нещо друго да ви трябва? После да не ми звъните пак?
- - Не, благодаря.
Излиза слънцето, ние си приготвяме нещо за хапване и сядаме да гледаме. Започва филма, обаче нещо няма звук. Усилваме - не. Звъниме на слънцето, той ни обяснява, пак нищо.
- - Ела да ни оправиш звука.
- - Е, вече прекалявате! Като свърша, ще дойда.
И докато го чакаме й казвам на Руми:
- Така не е интересно. Хайде да озвучаваме сами. Ти имаш по-нежен глас, ще озвучаваш жените, аз ще се справя с мъжете. - Връщаме филма от начало. И се започва едно пъшкане, едих смях. Не можеме да се спреме.
- Сега си ти, дай, дай! С повече чувство де!
- Айде ти си, изоставаш! Тоя не затвори уста, а ти... губи се ефекта.
- Руми, по-нежно бе, защо извиваш така? Това е за накрая.
- Ти па ще ми кажеш! Аз така съм си почти през цялото време. Забелязах, че като почна да стена и моя свършва. И започнах да си пъшкам от самото начало. Какво ще го чакам с часове. На мен сериала ми е по-интересен, с него ще се занимавам. В началото - добре, но ми свикна. Сега усилвам всеки път и има ефект. Така че ти си пъшкай както искаш - по-силно, по-тихо, аз ще си карам как си можем. Хайде бе, тея да не пъшкат по-хубаво от мен, моля те.
По едно време идва мъжът й
- - Какво правите, бе?
- - Озвучаваме, иначе гледаме само картинки и ни е скучно.
Той натисна едно копче и...
- - Мале, ние се измъчихме да стенеме, останахме без глас, тия не могат на малкия пръст да ни стъпят.
- - Абе, съседите ще помислят, че правиме сексмаратон. Затворете поне прозорците.
- - Няма смисъл, ние свършихме. Колко му трябва на човек?
Та така... А като започна да опитвам ядене... не ти трябва секскасетка. Така е в живота - като не можеш едно в друго си... майстор. Поне се научих да пъшкам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светлана Лажова Всички права запазени
сърничке нямаш равна в създаването на супер страхотно настроение!!!И на мъжете разни размисли сега в главата ,лелей направо не ми се мисли.....сигурно вече сън не ги лови 
