Много хубаво пъшкам
Докато бяхме в Пинче стана дума освен за поезия, мода и морето, и за секс. Може би заради труженичките на тротоара. Дали Мая или Дарче да не опишат тая част от вечерта? Или ще ми преразкажат, абе... То ще се разчуе.
Та за секса. Аз им казах, че не съм добра в жанра. Мъжът ми ми казва: „Айде, мръдни малко!" и аз ставам от леглото. „Що, преча ли ти?" Но пък за сметка на това как хубаво се научих да пъшкам и стена! Направо, ви казвам, нямам равна на себе си!
Да се върнем години назад. Пак съм на 25. Я, как лесно ставало! Работя в банка. И понеже аз и моята колежка Руми сме с най-бързите пръстчета, ни пращат в друг клон да въвеждаме данни. Отиваме ние и решаваме да си свършим бързо работата и след това да обядваме и да пиеме кафета. Сядаме и вместо до 17 часа сме готови в 12.
Речено - сторено.
Пристига той и ни оставя у тях.
Излиза слънцето, ние си приготвяме нещо за хапване и сядаме да гледаме. Започва филма, обаче нещо няма звук. Усилваме - не. Звъниме на слънцето, той ни обяснява, пак нищо.
И докато го чакаме й казвам на Руми:
- Така не е интересно. Хайде да озвучаваме сами. Ти имаш по-нежен глас, ще озвучаваш жените, аз ще се справя с мъжете. - Връщаме филма от начало. И се започва едно пъшкане, едих смях. Не можеме да се спреме.
- Сега си ти, дай, дай! С повече чувство де!
- Айде ти си, изоставаш! Тоя не затвори уста, а ти... губи се ефекта.
- Руми, по-нежно бе, защо извиваш така? Това е за накрая.
- Ти па ще ми кажеш! Аз така съм си почти през цялото време. Забелязах, че като почна да стена и моя свършва. И започнах да си пъшкам от самото начало. Какво ще го чакам с часове. На мен сериала ми е по-интересен, с него ще се занимавам. В началото - добре, но ми свикна. Сега усилвам всеки път и има ефект. Така че ти си пъшкай както искаш - по-силно, по-тихо, аз ще си карам как си можем. Хайде бе, тея да не пъшкат по-хубаво от мен, моля те.
По едно време идва мъжът й
Той натисна едно копче и...
Та така... А като започна да опитвам ядене... не ти трябва секскасетка. Така е в живота - като не можеш едно в друго си... майстор. Поне се научих да пъшкам.
© Светлана Лажова Всички права запазени