МНОГО ТЕ ОБИЧАМ, БЪЛГАРИЙО... много си трудна, всичко в тебе е трудно, но напук на всичко ме предизвикваш, откакто се помня. Толкова си красива и като че ли човек, като види нещо такова, иска да му подложи крак и да го снижи със земята. Но ти си толкова горда и няма да им се дадеш. Знам, че вече се измори много от забитите ножове в гърба, че плачеш и ти е мъчно, колко твои деца те оставиха. Те не те оставиха, защото не те обичат - много те обичат, нали ти ги научи да следват свободно мечтите си. Мечти, които твоите мъже направиха невъзможни да се случат при теб. ДЕЦА НА БЪЛГАРИЯ, ОТ НАС Е ЗАВИСЕЛО ВИНАГИ БЪДЕЩЕТО НА РОДНАТА НИ ЗЕМЯ!
© София Русева Всички права запазени