Многото войни...

                                                       Многото войни…

Като кажем “война” първата ни мисъл е разрушения, убити, кръв, сълзи...И много други нещастия. Ала има войни на две противоположности, на независими от нас обстоятелства, смешни, абсурдни, от невежество, от самонадеяност и т.н….

Животът е прекрасен и трябва да се пази! Първата и най- страшна война, много пъти независима от нас е тая на пътя- по шосета или улици. Жертви биват и от невинните и от виновните. И от шофьорите и от пешеходците. Непредвидено. Действа със силата на вулкан или земетресение..При комарите, казват, сутрин като тръгват “на работа” се сбогуват, защото...може и да не се върнат вече...Трябва ли и при хората да има това правило?

Дори вкъщи пак може да се води война. Тя обикновено е със сила на много степени по Рихтер, но “разрушенията” са най- вече психологически, по- малко материални и физически. Това са войните между родителите. Обикновено в началото били влюбени, оженили се и...след известно време станали врагове. Страдат най- вече децата. Те са неделима собственост!

Между съседите, които нарушават спокойствието, хармонията и правата на хората, защото се обиждат и с думи и с дела, с повод или без, явни или споделени на ухо, просто като клюка!

Война на смешни обороти е тая между сходни градове, които не могат да си простят някои забележителности...Пловдив срещу София- кой град е по в центъра на България, дали Витоша е по- забележителна от тепетата,, къде е по- чисто и аристократично населението, а инъче и на двете места се употребява жаргон в изобилие...

Варна и Бургас- кой е по- морска столица, когато Бургас има цяла армия от родени там културни дейци- артисти, композитори, поети и др. А инъче морето си е еднакво черно и на двете места и морските им градини са почти еднакво хубави…

Русе и Стара Загора- и много да се желае, Дунавът не може да се “отклони” от пътя си, за да докара стила и културата от западните държави в Стара Загора. Но тя пък каква опера си има, както и история и забележителности, достойни за сравнение с не по- малкото такива в Русе.

Сливен и Ямбол- ех, тия сини камъни ги няма в Ямбол, а цигани- пак славата е на Сливен, както и миналото с много фабрики. Но според описанията на големия Чудомир, бил офицер в Ямбол за тая вражда между тия два града е за старата римска крепост Кабиле на чия територия е, също че в Ямбол копаели хума, Сливен ги наричал хумаджии и все за същата хума другите пък ги наричали шумаджии…За малкото книги в недовършеното тогава читалище в Ямбол, то не можело да се сравни дори със село Пордим...А всъщност добре си живеели- единият прочут с черното си вино, а другият с бялото...И, както в много градове, българите живеели в покрайнините-”Парцал махле”, “Долната махала” или “махалата на гаргите/ Каргона/, а в центъра- евреите и арменците!

Видин и Лом! Видин не може да прости, че в Лом е имало много първи неща- оперета, бирена фабрика, автоматична телефонна централа, най- красивите жени навремето, и ако не бяха създали от нищото Михайловград, сега Монтана, Видин още щеше да е окръг…А Лом намрази навеки Видин  заради втория Дунав мост...Инъче и двата града имат комари колкото лястовици,  и бол цигани, но в Лом махалите им са..пет!Габрово и Търново пък не могат да докажат кой град има по-чист български език...Нито от самочувстнието, че някога Търново е бил столица, нито от някогашната слава на Габрово с могото си фабрики... И едните и другите говорят “миеко” , но в Габрово и ъ-кат/ риекъта, водъта/

Безполезна е вече войната на провинциалисти срещу софиянци, защото в днешно време, когато вече няма жителство, който завърши висше образование почти винаги става софиянец. Остана да се отбелязва, че “София е пълна с “я-кащи” от източна България/морието, дитието/ и “че-кащи и я-кащи” от северозападна! /я че одим- аз ще ходя /Ала по празници всички те си отиват по родните места, да се “заредят” и с “благини” от домашното производство и от уюта на спокойствието, спомените, любовта на близките и децата им да видят на живо флората и фауната, която познават от учебниците.

Малко обидна е войната на млади срещу стари/пенсионери/. Пенсионерите- тая почти изчезваща форма на населението отдавна тежи на джоба на работещите млади. Като стане дума и за най- малко повишение на мизерните левове, които получават, се чуват реплики, забравяйки, че това са нашите майки и бащи, дядо и баба! А пречат и като “пълзят” в градския транспорт по всяко време и просто пречат..Без да се замислят, че може да отиват в поликлилика или да гледат правнуче...

Ако говорим за фатални битки, трябва да споменем многото за една малка България партии!

От трибуната се нападат, обиждат, мерят възгледи и недостатъци, а в кулоарите пият заедно кафето, говорят като приятели, а оскърбеният, обезвереният и пренебрегнат е само т.н. електорат, благодарение на който те се развъдиха като гъби след дъжд! Тая война изглежда най- пасивна, без жертви, но срива всичко постигнато до сега, вместо да се надгражда. убива надеждата в бъдещето! А колко лесно е дадем част от себе си, целта да не са само министерските кресла, за да осъществим мечтата си да станем Швейцария по начина живот и благополучие!

Като цяло народът е от русофили и русофоби и тук- там евроатлантици. На всички “брадъри” се подчиняваме и ги слушаме, а къде са българите? Ония единните, славещи Родината ни по света от всички сфери, защитавайки правата й преди тези на другите, миролюбивите, работливите!

Те са...просто някъде в чужбина! Излязоха още щом се отвориха портите ни и продължават…

А да призная, “войните” между градовете и тези между софиянци и провинциалисти са в някогашно време…

Ако някои знае за още “войни” между селища или други, може да ми пише, ще редактирам…

30.07.2022