линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
837 12255
5.04.2013 г., 10:20 ч.

Многоточия 

  Проза » Други
688 0 8

Многоточия

 

Гладуваше Морфей. Омръзнало му бе със сънищата на бедняци да се храни.

Подхвърляха му по парченце спомен от живот край езерцето старци-врани.

Свидливо и с треперещи ръце се взираха в очите на следобедната дрямка,

прегърнали мощта на минали хвалби, подпирайки си мисълта с утеха-сламка.

 

Душици. Палнати сред суховей. На този му се сгромолясала сълзата.

На онзи все презрения му спят в брадата, а третият-препил със тишината.

Жените им пребъркват скрито нощем маята на моминските си свянове

и все въздишат щом  се сетят, че спят до хъркащите си любовни блянове.

 

Гладуваше Морфей. Животът се смали. Мечтите вдън земя се скриха.

Оголиха се и човешките души, и костите им кожата пробиха.

Едно от малкото останали деца в прахта от спомени пося мечтица-зрънце.

Морфей погали рошавата му глава и случиха се хляб, дъждец и слънце. 

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??