МНОГУ СЪМ... ОНУЙ (Фейлетон)
МНОГУ СЪМ... ОНУЙ
Многу съм гени... чакай, чи ни мога да са сетя за думата... генитален ли беши... ге... а, гениален! Значи - толкуз многу съм гениален, чи са принудих да спусна инструкция на жината: кат` приказвам нощем на сън, записвай сичку. Ни съ знай от коя трънка ши излези заек!
И тя си записва. Ина дибела титрадка е напълнила. Голяма помощ ми й тъз титрадка.
Виднъж съм казал - спейки: „Кво правиш, бе?!" И кат са събудих, поглеждам в титрадката и гледам - тъз фраза. Рекух си: „Ей гу заека!"
Седнах виднага и ей гу ко` са получи:
„Кво правиш бе, чадо нинагледну?!
Тюфлека ша си изгуриш!
Ф кривата да димиш е вредну:
можи да са поболиш!"
Туй е за синковеца. Щото той е дети-чуду: пропуши ощи приди да проходи. Ама сига думата ми не е за негу.
Виднъж, пък, съм казал следнуту нещу: Ай стига, ма...
Жината (тя с тъз титрадка кара нощна смяна, ама какту виждати от по-горе - си струва), записала гу на момента и сутринтъ ми съ отчети. Кат, гу видях и ахнах, щоту виднага ина дълга пуема съ роди в глъвътъ ми и си викам: „Многу съм ге..." онуй. Седнах аз и почнах да записвам. Ша ви рецитирам саму началуту, щото е многу нецензурирана (пуемата сиреч):
„Ай стига, ма! Ни са ли налудува?
Чи аз да ни съм тирминатур - две!
Ут днеска вечи саму ша пасувам!
Ми тъй ами! Останах без..."
Другуту няма да гу рицитирам, ама й дъългу и многу е хубаво. Изубразява нашия живот със жината, след кату са мръкни.
Ей гу за к`во ви говора, значи. Просту съм... онуй.
Ама голям кяр извадих с тъз мойтъ жина кат са ужених за нея. Толкуз извънредну многу култура щеши да са изгуби, ако ни бях. Щоту, как я виждати тая, да плащам на сикритарка, дету ша стуи нощну времи ду лиглото ми и ша чака! Ми аку заспи? Ни можиш после да я набиеш, щото е затрила ина част ут културата, поради заспивани на работнуту мясту. Със жината е другу: нямам таквиз притеснения.
Не чи ни съ опитах да й подметна:
- Жено, кат та гледам как дремиш кат пенсионерка денем, викам си...
Тя съ й метнала на мене: много е умозаключителна и виднага са сети накъде бия.
- Сакън - вика. - Няма да са устая на няк`ва фльорца да ми убире ларвити!
Опасна е!
И многу усеща къде съ крий гени... да, де... онуй.
Идин път ма буди - ощи ни са й съмналу - и чите от титрадката:
„Стига си ма ръгала в рибрата..."
Саму туй съм имал благувулениету да кажа. Обачи, кат, си бях рошав и напулувината събуден, скочих и фанах молива.
„Стига си ма ръгала в рибрата!
Се на края на лиглоту спя.
Ко` кат гу изкопчихми ут тъщАта:
Ни е саму твойту... а, ма, я!"
Удивитилнити са, за да са чите с чувствителнуст. Щоту ако гу читеш кат курдисан, сиреч мунутонену, нищу няма да са разбире.
Чи тъй... Многу съм гени... гени... ама къкту и да е.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Румен Ченков Всички права запазени
