1.03.2024 г., 22:35

Модерен сценарий

963 0 0
4 мин за четене

Пролог:

Не отговаряш и се замайвам без дъх!

Причернява ми и стихове не ми идват 

***

Неземна красота и нежна доброта

бликат от теб и озаряват мирозданието.

***

Виж пожеланието ми, много познавам!

После пак се крий, ако щеш 

Не, че това е нещо ново и оригинално от теб,

просто страничен ефект 

 

Слънчеви мечти:

Провалих се на кастинга!

Не успявам да те впечатля.

За целта трябваше да бъда лош, себичен и груб.

Вълнуващо и привлекателно, нали? Да се влюбиш просто!

Но не ми се получава …

Късно ми е и да се уча на това.

Не е моето …

Така, че не съм за този епизод.

Напускам сцената.

Няма да се гледам в огледалото.

Знам, че гримът не скрива нищо, но това не е порок.

***

Старах се много и всеотдайно, Бог ми е свидетел!

А получих блокиран номер и десетки часове безплодно очакване в чата.

Адски обидно и по детински жестоко!

Страх от думите, защото сме могли да си говорим с очи?

Да, ама не се виждаме, всичко е един мозъчен калейдоскоп!

Има ли край безмълвието? Или е вечно?

 Парадоксално е, че още съм жив,

като ми липсва вече половината бял дроб и туптящият орган до него.

И едното полукълбо на мозъка - онова, с което си мислех,

че мога да бъда себе си и че това е привлекателно за теб.

Че мога да те обичам и да ти вярвам безрезервно.

***

Слизам от сцената, не ми ръкопляскайте да се върна поне за поклон, недейте! 

Разбра се безспорно, че не ставам за този епизод.

Просто ме няма в сценария …

А аз не обичам да се вмествам в луфтовете,

не съм толкова строен и хлъзгав.

За следващия сезон ще си помечтая сега,

но ще се влюбя чак в другия живот. Прероден.

И в същата девойка, но и тя - преродена.

Моята слънчева мечта!

Но никой няма да си спомня нищо от сегашния живот,

а само сценаристът ще знае как съм те обичал досега.

***

Успех с твоя белоснежен герой!

Кажи му да не затяга много скобите, че адски боли.

 Играта на топло-студено може да го опари

и даже да изгори омайните му очи.

Всъщност аз му съчувствам!

Самовлюбен глупак, който не знае,

че невинната и крехка хапка е вкусна,

но кратко трае грехът, а за после си трябва любов!

Коранът разрешава до четири жени,

като най-младата е и най-любимата.

Но само на онзи мъж, който може да бъде справедлив!

 

В края на сезона:

А посланието в последния епизод на този сезон е

"Аз вярвах!"

И, странно е наистина,

но още ти вярвам, да!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...