"Когато мислех, че съм намерила причина да бъда щастлива, изведнъж осъзнах, че търсейки я, всъщност намерих причина да умра!"
Преди седем години си мислех, че съм човек, който е постигнал всичко, за да е щастлив. Сега си мисля, че никога не знаем какво ще ни се случи утре и как всичко онова, което си градил с времето изведнъж рухва.
По онова време всичко беше прекрасно. Завърших висшето си образование и мислех да започна магистратура, а през това време да си намеря и работа. Имах човек до себе си, който, колкото и тревиално да звучи, беше до мен във всеки един момент, обичахме се...! След това се оженихме и не след дълго ни се роди момиченце, моето малко цвете, съществото, което ме крепеше винаги. Не бях си и представяла, че това да си родител е толкова велико чувство. Отношенията ни с Алекс, моят съпруг, бяха много добри, дори и след 5 години. Той работеше в една строителна фирма, а аз в банка. Опитвахме се нищо да не липсва на детето ни, да му дадем всичко онова, от което има нужда. ...