Моите грешки ще са си за моя сметка
1.7K
0
1
1 мин за четене
Беше ми хубаво с теб, затова ми липсваш. Даваше ми онова, от което бях лишена, и въпреки че не знаех какво точно е то, с теб бях адски щастлива. Каза ми страшно красиви думи, а аз се смях. Играх си с чувствата ти от първия до последния миг и не можеш да си представиш колко съжалявам сега.
Бях егоистка, бях егоцентрична, позволих си повече от колкото трябваше и ти ми го върна. Уби ме с тежки думи, погреба ме с брезразличие, а на надгробната ми плоча написа "Забравена". Не те обвинявам, защото си го заслужих. Бях груба, бях жестока, бях непоносима. Виновна съм за всичко, което се случи, виновна съм за начина по който се разделихме. Но ти сам знаеш въпреки, че не ме познаваш много добре, че ако ще да умра няма да призная грешката си и да се извиня. Зная, че и ти няма да го направиш и от това ме боли двойно. Аз винаги ще те помня, защото с теб ми беше хубаво. Ти ми показа другата страна на медала, показа ми, че има по-хубав живот от моя и аз ще се боря с всичко и всички за да го намеря отново. Сега с теб сме само познати, които ни свързват само тайните спомени за нашата кратка, но красива връзка.
Липсваш ми мило момче, но нима мога да те виня, че не искаш да си с мен? Свикнала съм да си играя с хората, да правя каквото си поискам и както ти каза просто в един момент трябваше да спра. Само че аз не го направих.
Никога не съм предполагала, че това ще ми струва толкова скъпо, но уви - моите грешки ще са си за моя сметка...
Бях егоистка, бях егоцентрична, позволих си повече от колкото трябваше и ти ми го върна. Уби ме с тежки думи, погреба ме с брезразличие, а на надгробната ми плоча написа "Забравена". Не те обвинявам, защото си го заслужих. Бях груба, бях жестока, бях непоносима. Виновна съм за всичко, което се случи, виновна съм за начина по който се разделихме. Но ти сам знаеш въпреки, че не ме познаваш много добре, че ако ще да умра няма да призная грешката си и да се извиня. Зная, че и ти няма да го направиш и от това ме боли двойно. Аз винаги ще те помня, защото с теб ми беше хубаво. Ти ми показа другата страна на медала, показа ми, че има по-хубав живот от моя и аз ще се боря с всичко и всички за да го намеря отново. Сега с теб сме само познати, които ни свързват само тайните спомени за нашата кратка, но красива връзка.
Липсваш ми мило момче, но нима мога да те виня, че не искаш да си с мен? Свикнала съм да си играя с хората, да правя каквото си поискам и както ти каза просто в един момент трябваше да спра. Само че аз не го направих.
Никога не съм предполагала, че това ще ми струва толкова скъпо, но уви - моите грешки ще са си за моя сметка...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елена Йорданова Всички права запазени
