17.07.2014 г., 13:20 ч.

Моите тайни - 2 

  Проза » Повести и романи
755 0 3

Произведението не е подходящо за лица под 18 години

4 мин за четене

Последвалите седмици бяха изпълнени с романтика. Дните ни минаваха, като кадри от любовна сага - вечери на свещи, разходки с лодка под звездите, лежахме прегърнати на пясъка и гледахме Луната, която се отразяваше в морето... Изобщо сапунен сериал.

Но от баба ми знам, че много лошо не е на лошо, но и много хубаво не е на добро, и така в една вечер приказката се превърна в кошмар. Към края на втория месец от нашето запознанство и връзка, решихме да отидем на дискотека. Много модерно и посещавано място се оказа "Роял денс плаза" и и тръгнах с нагласата да се забавлявам и разпусна тотално. Мартин ме взе от хотела към девет часа и след двадесет минути бяхме в дискотеката. Не бях виждал подобно нещо до тогава. Огромното помещение се осветяваше от хиляди лазери, прожектори и светлинни ефекти, а модерните в онези години диско топки превръщаха всеки посетител в една малка звездна галактика. Двамата диджеи разположени върху два макета на фрегати от времето на Колумб, заливаха тълпата с последните диско хитове.

Настанихме се в сепаре до големият дансинг и купона започна... Мартин пиеше любимото си уиски и след третата чаша започна да става раздразнителен и нервен. Попитах го какво му е , но той само отговори кратко "Нищо" и продължи да пие. Няколко пъти ставах да танцувам и щом се връщах на масата установявах, че е все по-мрачен и агресивен. В един момент изпи чашата си на екс и каза:

- Тръгваме си!

Попитах "защо",  но той ме хвана за ръката и излязохме от дискотеката. Качихме се в колата и пътувахме без да проговорим. Изведнъж спря насред пътя, погледна ме и... ме удари. Гледах го изумен и преди да се опомня последваха още няколко удара. Опитах се да се отбранявам и да сляза от колата, но не можех да се бия с човек много по-силен от мен, и когато все пак за момент дойдох на себе си реших, че е най-добре да си тръгна. Щом отворих вратата на колата, Мартин запали и потегли рязко. Продължаваше да мълчи и стискаше волана толкова силно че пръстите на ръцете му бяха побелели. Стигнахме до хотела, аз слязох мълчаливо , прибрах се в стаята си и щом затворих вратата зад себе си се разплаках.

Плачех от унижение и безсилие. От това, че бях влюбен в този мъж и не разбирах защо го направи. Не изпитвах физическа болка... болеше някъде там... вътре...

Съблякох се, влязох в банята и стоях дълго под душа без да мисля и чувствам нищо.

Всяка капка се забиваше в тялото ми като игла, а местата където ме бе удрял, почервеняха и се превърнаха в сигнални белези от едно безумие. Мечтаех да легна, да заспя и когато се събудя да не помня нищо. Стоейки неподвижно под течащата вода се стреснах от чукане на врата. Минаваше четири часа сутринта и се зачудих кой може да е по това време. Отворих и там стоеше Мартин. Гледаше виновно, като дете, което е направило пакост и сега чака да му се скарат.

- Може ли да вляза? - и без да дочака отговорът ми се вмъкна в стаята и седна на леглото.

Стоях до вратата по хавлия, гледах го и не знаех дали изпитвам ярост или съжаление.

- Искам да се извиня - започна той. - Не знам какво ми стана, но като те гледах на дансинга заобиколен от толкова хора, мъже... и те те гледаха... и... аз те... ревнувам. Много те ревнувам. Просто изгубих контрол. Ще ми простиш ли? Моля те, Вал, прости ми.

Говореше толкова искрено, че седнах до него и го прегърнах. В този момент вулкан от емоции избухна между нас. Разумът отстъпи място на желанието и страстта и двамата се впуснахме в луд екстаз. Прегръщахме се, целувахме се и накрая стигнахме до онзи миг, в който телата ни се сляха в това , което повечето наричат секс, но при нас беше любов. Имах чувството, че всичко което става е нереално, че не се случва с мен и че ще се събудя установявайки, че е било само красив сън. Но този "сън" се повтори още няколко пъти и когато новият ден се появи бях сигурен, че нощта е била истинска. Сияех от щастие а Мартин беше толкова влюбен, че не спираше да ме целува и да се усмихва. Това което се случи след дискотеката вече не съществуваше. Ежедневието ни стана съвкупност от работа, срещи, забавления и много секс. Балансът беше намерен и никой от двамата не се опитваше да го наруши.

Така изминаха четири месеца.

Една сутрин, след поредната вечер изпълнена с много страст, се събудих с усещането, че нещо ще се случи. От онези чувства които те притискат в гърлото а стомахът ти се свива на топка, без да знаеш защо. Мартин още спеше и аз реших да се обадя на майка ми. След разговорът с нея вече знаех причината за безпокойството ми. Трябваше да се прибера в България. Не бях завършил средното си образование и с майка ми стигнахме до заключението, че не си заслужава за една година (колкото ми оставаше до дипломирането) да не завърша. Така че решението беше взето и най-късно до месец трябваше да се прибера. Не знаех обаче как да го съобщя на Мартин. Явно съм бил доста притеснен, защото когато се върнах в стаята той се беше събудил, погледна ме въпросително и попита:

- Какво има? Случило ли се е нещо?

Поклатих отрицателно глава и не му казах нищо. Реших да изчакам докато намеря подходящ момент, но не разполагах с много време и това ме притесняваше. Минаха няколко дни а аз все не намирах повод за да му кажа и от това ставах все по-нервен, а Мартин все по-подозрителен. Знаех, че няма да издържи още дълго на това неведение и се оказах прав.

 

следва продължение...



© Валдемар Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Любовта ни прави мазохисти!
  • Започвам да разбирам замисъла на творбата. Всички сме хора и всеки душа носи. Хубав замисъл, добро изпълнение. Всъщност една непреходна истина, която повечето от нас не искат да забелязват и не си признават сами на себе си.
  • Трошичка по трошичка, но... доволна
    Малко съм със смесени чувства за случката, но знам, че когато човек обича, прощава.
    До... продължение
Предложения
: ??:??