Може би некст тайм

Борисовата градина е магнит за майки с деца. Всяка сутрин пред 'Градинката със слона' се разхождат майки с бащи и дечурлига, майки с приятелки и дечурлига, майки с кучета и дечурлига, и майки с колички и дечурлига .

Площадката е винаги весело място. Звънлив детски смях и тичане до безкрай. Има ли по-голяма радост от тая? Днес обаче беше един от ония редки случаи, когато бе пусто. Само две дечица се мяркаха на пясъка пред Палачинките. Това бяха Санди и Сали.

Майката на Санди, г-жа Санди бе омъжена за американец и живееше в Америка. Тук тя беше на почивка с дъщеря си – сополиво русо момиченце със сини очички, на около четири годинки, което очевидно не намираше загубеното си корабче в пясъка и пуфтеше като парен локомотив.

Между впрочем това пространство е магнит за гастарбайтери, като г-жа Сандева. Често те търсят други гастарбайтери, но днес не бяха случили на „чужденче“, а само на Сали и майка и Кали, към която г-жа Сандева нямаше интерес.

Сали беше друго смешно и сладко момиченце на същите години и със същата коса и очички като Санди. Тя се доближи до Санди и делово я попита дали искат да си поиграят заедно в пясъка. Санди кимна одобрително, а Сали седна до сополивката, която продължи до пуфти като локомотив. Сали каза:

– Търсиш ли нещо?

Санди кимна отново.

Сали взе лопатката си и докато разравяше пясъка в опит да намери морския съд, запита новата си приятелка с искреността, която само децата притежават:

– Можеш ли да говориш?

Санди кимна за трети път.
 

– А защо не отговаряш?

– Тчрудно ми е! – рече Санди – силно натъртвайки „р“-то и „н“-то.

– Тук ли живееш?

– Не.

– Къде живееш?

– Фъмерикъ, флос анджелийз– отвърна Санди.

Сали изрови кораба с лопатката, поотупа го и го подаде на Санди:

– Какво има флос анджелийз?

– Санди се замисли, след което погледна синьото небе, сякаш търсеше с поглед Лос Анджелийз, и като си бръкна в нослето, рече:

– Има билдингс! Мно-о-гу-у големи билдингс, възторжено добави тя и размаха с ръчички, за да покаже колко са големи билдингите флос анджелийз.

За щастие Сали поназнайваше английски от детската градина и знаеше, че билдинг е сграда.

– Наистина ли? Еха-а! Ние с мама и тати живеем в блок, но е малък. И Сали сви ръчички все едно държеше рибка, за да покаже колко малки са блоковете у нас. Тате все се ядосва, че няма асансьор, продължи тя. – Вие имате ли асансьори флос анджелийз?
 

– Не. Ние ливваме ф хаус – в мно-о-гу-у голям хаус – рече Санди!

Сали напъна сивото си вещество и от Сандината амалгама от английски думички в български кожух разбра, че тя си има голяма къщa.

– Еха-а. Мама ме води понякога у Гошко от съседния клас. Той живее в къща. Тя не е никак голяма, но Гошко има много играчки и винаги си прекарваме много весело. Вие ходите ли си на гости флосанеджелийз?

– Не... Там си нямам френдс. Там няма сенд1. Има билдингс, отново замаха Санди, описвайки кръгчета с ръчичките си, за да покаже колко са високи сградите в флос анджелийз. Мама ми дава да изляза на стрийта2 и да си играя с кучето на нейбърс3, ю ноу4.

– Нямаш ли си приятели?
 

– Разбира се, че имам!

– Как се казват?
 

Санди се замисли. После отговори със задоволство:
– Мама и тате. И баба идва от време на време, за да ме погледа. С нея играем на карти и на други забавни игри, защото мам енд дед са на работа. Много обичам баба!
 

– Искаш ли да дойдеш да си поиграем вкъщи, попита Сали? Тате ми подари нова кукла?

В тоя тъкмо момент отнякъде се появи г-жа Санди, която говорейки по телефона дръпна сополивото си сладко дете и ръкомахайки, ѝ подвикна: „тръгвай“. Санди прегърна Сали, погледна я тъжно, помаха ѝ с ръчичка и отвърна:

– Може би некст тайм.5

Край

1. Пясък

2. Улицата

3. Съседите

4. Нали знаеш?

5. Другия път