Тартюф - Действие 1-во: Госпожа Пернел е заслепена от Тартюф, иска да напусне къщата, защото никой не го счита за свят, както тя и синът и Оргон. Кара се с Дорина, Елмира, Дамис, Мариана, Клеант. Застъпва се проблемът за хорските клюки. Тартюф привидно осъжда всички земни и плътски удоволствия. Оргон също като майка си го смята за свят човек и го боготвори. Притеснен е за него повече, открлкото за близките си и за тясното здраве. Клеант се опитва да му влее разум, но Оргон не иска и да чуе. Действие 2- ро: Оргон говори с дъщеря си Мариана и и казва, че иска тя да се омъжи за Тартюф, за да бъдат свързани с този „свят човек". Слугинята Дорина се намесва и му казва, че това е лудост, но Оргон я игнорира. Преди време е обещал ръката ѝ на Валер, но заради лошите му навици (играене на карти и нередовно ходене на църква), си променя решението. Мариана не обича Тартюф, а Дорина се намесва всеки път, кргато той ѝ заговори за сватбата. Не се вслушва в съветите ѝ и се опитва да я накара да млъкне, убеден е, че Тартюф е идеален съпруг за дъщеря му, въпреки, че „не е пръв хубавец”. Заради приказките и упреците на Дорина, Оргон ѝ удря плесница. Разменили са си ролите, Дорина говори, а Мариана мълчи от страх, защото баща ѝ е деспот. Тя е влюбена във Валер, готова е да умре за него. Дорина се опитва да разубеди Мариана с ирония, казва, че Тартюф е идеален и че е неин дълг да се подчини на волята на баща си. Така Мариана събира сили да започне борбата. Валер казва на Мариана да вземе Тартюф, а тя се съгласява, защото съветът идва от любимия ѝ. Мисли, че тя никога не го е обичала, и казва, че ще намери утеха в друга жена, като ѝ даде сърцето си. Но и двамата се обичат. След скандала, Дорина ги сдобрява, като им казва, че и двамата се обичат въпреки всичко. С ловкост и хитрост ще попречат на брака да се осъществи. Действие 3-то: Дамис е бесен, но Дорина го кара да се скрие в стаичката и да слуша, без да издава звук. Появява се Тартюф, които упреква слугинята, че се е разголила. Идва Елмира, а той се държи неприлично, опипва я. Оправдава се, че иска да види плата на дрехите и. След това и се обяснява в любов. За да не каже това на съпруга си Оргон, Елмира заявява, че Мариана и Валер трябва да се венчаят, без Тартюф да им пречи. Дамис излиза от стаята и се зарича, че ще разкрие всичко, но Елмира го спира. Но Дамис е решен да каже на Оргон, за да го избави от лицемерния набожрик. Така и става, но Тартюф отново влиза в роля - казва, че не е безгрешен, и че съжалява. Оргон се ядосва на сина си, а обичта му към набожника се засилва двойно. Дамис е изгонен от дома си и лишен от наследство, а Тартюф става наследник на богатството на Оргон и се ползва с пълното му доверие. Действие 4-то: Клеант казва на Тартюф, че всички го осъждат за това, че е допуснал дете да бъде изгонено от дома на баща си, и го кара да ги помири. Обвинява го и за присвоеното наследство. Тартюф не се съгласява да дружи отново с Дамис, нито да върне това, което Оргон му е дал. На следващата сцена, Мариана моли баща си да не я омъжва за Тартюф, въпреки, че той е твърдо решен. Елмира успява да го убеди да се скрие, за да чуе това, крето Дамис е чул-  Оргон се съгласява и се скрива под масата. Идва Тартюф и Елмира го съблазнява, за да види мъжът и, че е лицемер. Въпреки, че се размеква, лицемерът има съмнения. Не иска думи, а дела. Сваля маската си, а Оргон е покрусен. Излиза, но жена му казва, че има още какво да види. Накрая не издържа, и се скарва с Тартюф. Опитва се да го изгони, но имотът вече е прехвърлен на лицемерния набожник. И така семейството на Оргон е принудено да се изнесе. Действие 5-то: У Тартюф е едно важно ковчеже с книжа. Оргон е съсипан, спира да вярва в човешката доброта. Клеант му казва, че не е прав и преминава от крайност в крайност. Госпожа Пернел разбира всичко, но продължава да вярва сляпо на Тартюф, въпреки, че Оргон е видял с очите си как съъблазнява жена му. Има възмездие - той не е вярвал на другите, сега другите не му вярват. Идва господин Лоял — бивш слуга в дома им, сега съдебен пристав. Казва, че всички трябва да се изнесат, защото сега имотът принадлежи на Тартюф. Дава им 1 ден срок, защото ги обича и са му скъпи. Валер идва и казва, че всички са наклеветени пред краля и ковчежето му е дадено. Опитват се да избягат, но Тартюф идва с полиция и ги спира. Изведнъж вместо на Оргон, полицаят слага белезници на лицемера. Обяснява им, че кралят е мъдър и не се е заблудил, а Тартюф и преди е вършел измами, от които може да се напише цяла книга. Имотите са върнати на законните собственици, а Мариана и Валер сключват брак- всеки си получава заслуженото.

-----

Сид: Трагедията започва с една сцена, която акцентира върху дълга към бащата - Xимена е избрала мъжа на сърцето си, но е готова да се омъжи за този, който баща и избере. Разбира, че баща и е избрал Родриго, когото тя обича, и който е сред лаври роден. Родриго и Санчо се борят за сърцето и. Граф Гормас, бащата на Химена си тръгва бързо, защото отива при краля с надеждата, че е избран за новия възпитател на принца. Химена е притеснена. Инфантата е влюбена в Родриго, но именно тя ги събира с Химена, защото не може да е с него заради високото и ниво, сан, а той не е на нивото на една принцеса като нея. От чуждото щастие очаква покой. Става така, че кралят избира дон Диего (бащата на Родриго) за възпитател - графът е пренебрегнат. Двамата спорят, защото графът е по-способен за побени, накрая му удря плесница (младият на стария, графът на Диего). Преди е имал успехи, но сега е немощен, този срам е голям и той поръчва на сина си Родриго да отмъсти. Дава му меча си, който вече не може да вдига от старост. Това го съсипва, защото трябва да избере между дълга и любовта си към Химена. Мисли за собствената си смърт но накрая избира дълга. Графът е самонадеян, знае си заслугите и се хвали, въпреки че е велможа. Двамата с Родриго спорят, младият е подценяван, но накрая убива бъдещия си тъст. Химена е съсипана, а инфантата таи надежда, че ще бъде с Родриго, ако той убие бащата на Химена и се издигне с такъв подвиг. Крал Фердинанд е ядосан на графа за неуважението и срама, които е нанесъл на неговия избранник Диего. Той е раздвоен - хем съжалява за графа, хем му се струва справедливо отмъщението. Химена идва да го моли да отмъсти за баща и. В това време пък Диего се застъпва за Родриго. Кралят обещава сега той да и е баща. Родриго отива в дома на Химена и иска да умре от ръката и. Елвира (възпитателката на Химена) го моли да си върви, за да запази честта и. Санчо, който също е влюбен в девойката казва, че е готов да отмъсти за нея. Тя също е раздвоена - хем е влюбена, хем мрази убиеца на баща си. След смъртта му и тя ще умре. Мъжът я моли да го убие лично, така, както той е направил, за да спаси честта си. Диего поздравява Родриго за смелостта. Синът се оплаква за изгубената любов, а бащата казва, че на света има много жени и честта е по-важна. Маврите се готвят да нападат и Диего кара сина си да поведе армията от 500 души. Ако победи, Химена ще може да му прости и да се съберат. Така и става, маврите са разбити, кралете пленени. Народът е във възторг. Инфантата съветва Химена да го лиши от любов но да спре да иска смъртта му, защото народът се нуждае от него. Пленените крале наричат Родриго „Сид”, което на техния език означава „велик господар, повелител”. Той е много мъдър стратег и пълководец. Кралят решава да изпита любовта на Химена, като и казва, че в битката Родриго е загинал. Малко след това и признава лъжата и тя решава да предизвика дуел - който победи Родриго, ще се омъжи за него. Санчо изявява желание да се бие. Родриго казва, че иска да умре в този бой, защото това е най-голямото и желание. Но тя го моли да победи, защото не обича Санчо. След малко Санчо идва и и показва меча, с който е „убил” любимия на Химена. Тя го упреква и го нарича убиец. Но това не е вярно, Санчо е победен и кралят заповядва Химена и Родриго да сключат брак. Това обаче ще стане след 1 година, през която девойката ще се успокои от всичко случило се, а той ще може да извоюва още победи за страната и краля си.