29.12.2007 г., 18:26

Молитва

1.5K 0 2
1 мин за четене
 

Хрущялно-мозъчна се разграждам. И се вкусвам. С вкус на чисто кафе. Пия кафето си без захар. Изчистено-сънено... като неутолим копнеж.

Обичам неутолености. До хиперболизирано синьо. С малки копнежчета наоколо. И мъчности. А златото търси отражение в миглите ми. Като подтисната цялост. Готова да предаде рутинното си всеки момент.

Блазни ме шепотното, първичното... и тигровият инстинкт. Ще ме зазидаш ли между четири? Стени? Очи? Сезонности? Обичам полифонични тонове. Като усет. Или макет. Ще създадеш ли макет на личностите, вплетени в моя сюжет? Възпей хедонистичното ми начало. И всичко що е блян. Саботирай духовната ми надпревара с онзи, който не е прям...

Изричай ме във стъклописи. И ме жадувай - блуждаещо синя. Помни във мен сетивата и ме отричай - музикална робиня.

Спрях да се виждам в блондиненото. И в изгорялото русо. А жената била родена от гарванов дъх... и песен, носталгично изпята за морската пяна и преходно украсена... с молитви за плодородие - на есен.

Ще пожънем ли своята младост? Закъсняла. Обрулена. С морни краски. И безукорно внедрена... във всичко неусетно отминало. Обречи ме. На максимални изживявания (и цветност в усещания за разкош). Истинността ми не е измерима в проценти. А в неугасващо съграждаща любов.

Кога ще ме настигнеш в лудостта ми? В оная лудост - себеотричаща и завещана... ненасилена да съм и няма... с оная мощ на опростителя, след поредната изтляна нощ. Освети лицето ми с неопороченото... сега аз светя, а мислех за упадъчно светлото. И как то се преражда във зов.

Обвий ме с отломките на призрачното. Онова, което и с взиране не се долавя. А с пясъчно-сив обектив. Ще съумеем ли да опазим искреното? В низ от раздираности и сънища с банален мотив?

Тази вечер ти се явявам. До болка позната. В курсив. Предпочитам да съм цитирана. Упомената. В кошмарно-бездънните откровения. На някой загиващо искрен. Покрусен. Жадуващо-плътен. Но жив!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ралица Стоева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • импресионизъм в проза...обожавам имприсионизма,
    под каквато и да е форма...пишеш чудесно.с обич, Ралица.
  • Може би ще съумеем, ако не използваме едни и същи цветове. Ще разложа синьото и ще му сложа точици от розово. После ще ида в косата ще и направя кичури - огнени, за да светят. В сънищата ще се вмъкна да махна тази баналност и ще нарисувам росата и слънцето. А теб ще те събудя, ще оцветя нюанса на искреността ти в наситено червено да заискриш.И устните ще нарисувам - шептящи. И храма с Бога! Ще коленичим двамата - в очакване. В очакване на очите ни. Ще помълчим и ще се запазим!

    Браво!
    Обожавам да те чета!
    Толкова ми допада това, което пишеш!

Избор на редактора

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...