Хрущялно-мозъчна се разграждам. И се вкусвам. С вкус на чисто кафе. Пия кафето си без захар. Изчистено-сънено... като неутолим копнеж.
Обичам неутолености. До хиперболизирано синьо. С малки копнежчета наоколо. И мъчности. А златото търси отражение в миглите ми. Като подтисната цялост. Готова да предаде рутинното си всеки момент.
Блазни ме шепотното, първичното... и тигровият инстинкт. Ще ме зазидаш ли между четири? Стени? Очи? Сезонности? Обичам полифонични тонове. Като усет. Или макет. Ще създадеш ли макет на личностите, вплетени в моя сюжет? Възпей хедонистичното ми начало. И всичко що е блян. Саботирай духовната ми надпревара с онзи, който не е прям...
Изричай ме във стъклописи. И ме жадувай - блуждаещо синя. Помни във мен сетивата и ме отричай - музикална робиня.
Спрях да се виждам в блондиненото. И в изгорялото русо. А жената била родена от гарванов дъх... и песен, носталгично изпята за морската пяна и преходно украсена... с молитви за плодородие - на есен.
Ще пожънем ли своята мл ...