Моля те, не ме оставяй...
Моля те, говори ми...
Знам, че сгреших преди време, но не ме наказвай с мълчанието си отново...
Моля те, прости ми...
Без думите ти, перото ми ще почернее и всяка една звезда на небето ще угасне за мен...
Без тихото ти присъствие умирам от студ, а единствената топлинка идва от напиращата вода в очите ми...
Ако не следя пътя на думите ти, ще се изгубя сред мъглата. Ще бродя сама из тъмните гори с угасваща светлина...
Не ме оставяй отново сама. Много зимни нощи съм спала на отворен прозорец с надеждата да се появиш отнякъде и да сгрееш сърцето ми с топлината на тялото си.
Не ме оставай... Дори да си просто една красива илюзия, не ме оставяй...
Моля те, недей...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Есенен блян Всички права запазени
