Моля те, не ме оставяй...
Моля те, говори ми...
Знам, че сгреших преди време, но не ме наказвай с мълчанието си отново...
Моля те, прости ми...
Без думите ти, перото ми ще почернее и всяка една звезда на небето ще угасне за мен...
Без тихото ти присъствие умирам от студ, а единствената топлинка идва от напиращата вода в очите ми...
Ако не следя пътя на думите ти, ще се изгубя сред мъглата. Ще бродя сама из тъмните гори с угасваща светлина...
Не ме оставяй отново сама. Много зимни нощи съм спала на отворен прозорец с надеждата да се появиш отнякъде и да сгрееш сърцето ми с топлината на тялото си.
Не ме оставай... Дори да си просто една красива илюзия, не ме оставяй...
Моля те, недей...
© Есенен блян All rights reserved.
