2.01.2010 г., 13:54

Момче и птиче

1.3K 0 1
1 мин за четене

Момчетата често ходеха в полето. Поставяха капани за птички. Ловяха ги и ги носеха на един човек. Той им даваше паричка за всяка птичка.

Малкият Митко все молеше батко си да го вземе с тях, но все не го искаха големите момчета. Омръзнало им беше от молбите му и един ден го поведоха със себе си.

Колко голямо се стори на момчето това поле. Всичко му беше  интересно. И той можеше да лови птици. Видя първата хваната птичка да се мята в мрежата. После и в кафезчето пак се блъскаше с цялото си тяло, но забрави за това, когато вечерта

 чичкото им даде паричките. Мушна своята в джобчето си. Даже вечерта я сложи под възглавницата.

Заспа и сънува сън, че е малка птичка, хваната и сложена в кафез - златен кафез. Но той не искаше този кафез. Искаше да излезе навън - на свобода да е искаше. И се мяташе в съня си. Извика и се събуди. Стана и тихо се облече. Взе паричката и излезе навън. Знаеше къде чичкото сложи кафеза. Лесно го намери. Нищо лошо не извърши - само отвори вратичката на кафеза, да може птичката да отлети.

Извади паричката и я постави там - чичкото да си я вземе обратно. Не му трябва на Митко такава паричка. А птичката? Птичката да си лети на воля. Прибра се вкъщи, легна и заспа. Засънува, че лети, лети.

А най-хубаво е да летиш насън.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Харита Колева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много красива и поучителна приказка, Хариета. Напомни ми финала на "Сърца за изтръгване" от Борис Виан, но докато там децата извън златната клетка и тези в нея останаха без избор, в твоята приказка детското сърце полита на крилете на чистата съвест. Следя приказките ти и вярвам, че ще стигнат до повече читатели.

Избор на редактора

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...