- И какво ще правим сега? - попита тя, когато вече бяха почти приключили промяната ù, а денят беше към края си.
- О, скъпа моя Сали! - възкликна той и обви лицето ù в шепите си, поглъщайки я със стъклените си очи. - Има още много път да извървиш.
Стояха по средата на улицата. Тя тръпнеше в очакване на следващата крачка. Промяната ù се очертаваше да бъде драстична и то благодарение на него. Отсега нататък тя нямаше да е сирак, нямаше да бъде самотна, щеше да забрави онзи дом и пред нея се откриваше нов живот, изпълнен с духовно и материално богатство и любовта на този мъж. Мъжът, който се превърна в нейния Адонис, който ù подаряваше чисто нов свят. Скоро тя щеше да се превърне в млада, възпитана, обичана от обществото лейди, която знае какво желае от живота и как да го постигне. Поне в нейните представи...
- Отиваме в Ню Йорк. - каза той. - Трябва да те запозная със сестра си.
- Имаш сестра? - учуди се тя.
- Осиновена. Но вече 30 години тя ми е най-скъпото.
- И защо отиваме при нея?
- Защото няма магазин тук в Сан Франциско.
- Магазин ли? За какво?
- О, Сали, твърде много въпроси задаваш. - сряза я той и я целуна страстно по средата на улицата.
Този магазин беше рай за всяка жена - дрехи, дрехи, дрехи. Бижута, аксесоари, козметика. Той чу така звънкия глас на сестра си да дава нареждания някъде в ъглите на магазина.
- Ева, какъв е този безпорядък при вечерните рокли?! Колко пъти съм ти казвала да ги редиш по цветове! Ако видя още веднъж подобно нещо, ще си търсиш нова работа.
Той я видя да носи купчина дрехи и с мъка да ги оставя на плота до нея. Когато тя се обърна да даде поредните нареждания на Ема, го видя.
- Дявол го взел! Евън Скот Уолтърс!
- Сандрин. - каза меко той и я прегърна.
- Не мога да повярвам. Какво правиш в Ню Йорк.
- Сандрин, скъпа, това е Сали - представи той момичето зад себе си и двете се здрависаха.
- Много ми е приятно, Сали. Ако не си ти, този мошеник няма да се сети да посети малкото си сестриче.
Сали се изчерви.
- Как си, Сандрин. - попита я той.
- Работя с некадърници. Нищо ново. Вас какво ви води насам.
- Имам нужда от теб в едно начинание - започна той. - Трябва да дадеш на Сали някои модни съвети, тя е нова в това и...
- Чакай,чакай - сряза го сестра му - Не я водиш заради модните съвети, а заради безплатните дрехи и фактa, че съм неоспорим психолог.
Тримата се засмяха.
- Както и да е. - продължи тя,- Ти не разбираш. Но ние двете ще си поговорим хубаво. Ти чакай в колата или прави каквото искаш в близките няколко часа. Хайде, Сали. - и Сандрин я хвана за ръката и я поведе нанякъде
Когато Евън се връщаше в магазина, свари сестра си и Сали точно на входа. Сали носеше няколко торби, а Сандрин 3 пъти по толкова. Той им помогна да ги оставят в багажника на колата. Сали се качи. Евън се приближи до Сандрин и прошепна в ухото ù:
- Трябва да те видя довечера.
Погледът ù стана леден.
- Знаеш къде живея. - отвърна тя, обърна се и влезе обратно в магазина.
Евън се качи в колата и прегърна през рамо Сали.
- Сандрин е невероятна. - каза тя.
- Нямаш си идея колко. - Отвърна тихо Евън.
***
Вечерта той отиде в къщата на Сандрин. Влезе, без да почука, бидейки уверен, че тя го очаква. Завари я в хола, седнала в едно кресло с чаша коняк в ръка.
- Традиционалистка. - каза тихо той и тя се усмихна.
Евън застана зад нея и сложи ръцете си на раменете ù. Леко ги стисна и тя усети как кръвта ù пламва.
- Откога не сме се виждали, любима?
- Осиновена съм? - каза тя в отговор и двамата се засмяха.
-Липсваше ми, Сандрин.
- Знам.
- Винаги знаеш всичко. - възмути се той.
- Ти си мръсник, Евън. Какво си намислил да правиш с невинната душа на Сали.
- Няма да бъде толкова невинна след време. При нас нищо не е даром.
- Аз ли не знам. - отсече Сандрин и отпи от коняка.
- Просто ще вкарам свеж въздух долу.
- Евън, не останаха килии.
- По дяволите, Сандрин! - избухна той - Това ли е проблемът? Не е имало непокътната душа долу от столетия. Татко негодува срещу онези изтерзани подобия на души. Не трябваше да се отказваш - той падна в краката ù, а тя разтърси глава, сякаш за да изтрие разговора. - Бяхме добър екип, Сандрин. - той леко целуна устните ù и дъхът му я изгори.
- Като някакво малко дете си така. - сряза го тя. - Стегни се. Няма да се върна! Татко ме отлъчи и сега се опитвам да водя нормален човешки живот.
- Липсваш ми, Сандрин. - каза той след малко.
- Тогава ме чукай! - прошепна тя. - Сега! Имай ме.
Той я изправи рязко и за миг тя се озова върху него. Седна в него и притисна устните си до неговите. С едно движение тя скъса бялата му риза и копчетата се разхвърчаха. Той я хвана за бедрата и вдигна роклята ù нагоре. Стисна я за задника. Тя се повдигна и разкопча копчето на панталона му. Той изскочи. Готов. С едновременен гърлен звук двамата потънаха един в друг. Сандрин започна да движи ханша си, изпращайки Евън до незабравими места... Откъдето двамата доста дълго не се върнаха.
© Цветомира Пархоменко Всички права запазени