МОМИЧЕТАТА НА НОЩТА
Тетрадката на Ашли
Днес Джак се държеше доста странно и говореше разни глупости за любовта. Темата на днешния ни урок беше "Извинявай, Любов!". Това бяха най-мъчителните 2 часа в живота ми. Колегите коментираха разгорещено, а аз седях и за пореден път се чудех какво изобщо правя в часа на откачения ми професор. Ехо, ние на лекции ли сме, или за да си запълваме часовете с лиготии?!
Та да се върна на това, което каза колегата. Дори не знам защо изобщо го запомних:
"Когато нараниш някой, когото обичаш, е редно да се извиниш. Въпреки че това няма да го "излекува" и все пак. Но ако ще се извиняваш, трябва да го правиш, защото така го усещаш, а не по задължение или защото "така трябва". Вярно е, че няма връзка без проблеми, но когато виждаш, че виновният си ти, е редно да поднесеш своето "извинявай". И когато го нараниш, трябва да поправиш сгрешеното от теб."
Бла, бла, бла... как говори само! Някой ще си каже: "Брей, този Джак е бъдещ доктор, сподели любовните си мъки"!
Направо все още се чудя как издържах 2 часа в подобна среда!
Следва продължение...
© Мария Костадинова Всички права запазени