МОМИЧЕТАТА НА НОЩТА

Тетрадката на Ашли

*След половин година*

Днес Джак получи предложение да отиде да учи в Англия. Той е страхотен студент и чужденците определено забелязаха колко е умен и колко потенциал има.

Аз обаче приех много трудно тази новина. Докато обсъждахме какво ще правим оттук нататък, сълзите ми ме заслепяваха, а сърцето ми бе свито от непозната до сега болка, защото никога преди не е имало човек, заради когото да тъгувам. Въпреки това знаех, че не трябва да го спирам, защото подобна възможност идва веднъж в живота. Това бе възможността на Джак и аз нямах никакво намерение да му я отнемам.

*На летището*

Чакахме самолетът да пристигне. Странно беше, че мълчахме. Може би си бяхме казали доста неща и сега думите като че бяха излишни.

Самолетът  пристигна. Джак грабна куфара си и ме целуна. Аз само седях и плачех. Тогава той ми каза:

- Обичам те, Ашли!

- И аз те обичам, Джак! Повече от всичко!

- Никога няма да те забравя!

- Ти си най-хубавото нещо, което ми се е случвало.

- О, скъпа! Трябва да вървя.

Докато се качваше, усетих как нещо в мен умира. Сякаш целият ми свят се рушеше. Самолетът отлетя и аз останах на летището. Стана късно, но не ми се прибираше. Знаех, че на сутринта имам лекции, но това не ме вълнуваше. Не откривах никакъв смисъл в нищо. Все пак се прибрах.

Бях получила съобщение в пощата си. Странното беше, че съобщението бе изпратено тази сутрин. После се сетих, че днес Джак ме помоли да го оставя за малко сам. Изглежда тогава ми е писал.

Часът е 23:30, но не мисля да си лягам, защото съобщението, което ми е оставил, ме кара да се чувствам истинска късметлийка, че познавам човек като него. Ето го и съобщението:

“Здравей, скъпа!

Спомняш ли си преди половин година как започвах със “Добър вечер, колежке!”? Сега вече ни си моя колежка. Сега си моето момиче.

Днес цяла сутрин седиш на терасата и плачеш. Нямаш представа колко ме боли да те гледам така. Знам, че искаш най-доброто за мен и затова ме подкрепи в решението да замина за Англия. Благодаря ти! Но знам също, че предпочете моето щастие пред своето. Ето защо никога няма да те забравя. Обичам те, Ашли!”

Сега освен болка и тъга, аз придобих опит, макар и горчив. Вече знам, че Джак ми бе изпратен, за да науча нещо много важно. И сега, когато той “предаде своите уроци”, си замина. Това, което ми остави, е любов към “играта” и желание за още. От същото.

Джак ме научи да вярвам в любовта, така че сега бе мой ред да го убедя, че щастието и животът, за който винаги е мечтал, могат да бъдат негови.

Сега гледам към звездите на небето и знам, че моята звезда е някъде там. И знам също, че искам да бъда момиче на нощта!