17.06.2008 г., 12:51

Монолог за лека нощ

1.5K 0 0
2 мин за четене
Когато настъпи моментът, в който осъзнаваш, че нещо, за което си платил твърде висока цена, не си е заслужавало, тогава разбираш колко все още не познаваш себе си  и живота. И точно в този момент, загърбвайки дадена изгубена кауза, сломен и нещастен от провала, вътре в теб една искрица проблясва... съвсем незабележимо, не се натрапва... ала е в теб. И не, тя не е надежда и блян по изгубената кауза - а надеждата и вярата в самия теб. В това, че ти - ти все още можеш да живееш, да твориш и учиш от живота! И... макар всичко да е свършило, каузата ти действително да е загубена... усмихни се! В крайна сметка - всеки опит си заслужава! А раните - те не се лекуват само в душите на слабите...

Силният човек също прави грешки,  страда от тях много... Но разликата е в способността на силния да продължава да живее, да търси и опитва със същия устрем, без да се интересува, че отново ще удари на камък, че ще  бъде излъган  и ощетен.  Слабият - той се страхува от  поредното  нещастие,  от  следващата  грешна стъпка. Той  се страхува от факта, че  нещастието ще настъпи, застава на  едно място като магаре на мост и не иска да продължава напред... Той предпочита нищото, празнината пред даден следващ опит...

Но... замислете се, никой не знае какъв може да бъде изходът, влизайки в тунела! Може наистина да не си заслужава... Но може и да има смисъл и този нов тунел, така страшен, мрачен и зловещ - да води към щастливи мигове... Нямаме способността да знаем какво ще се случи, преди да се е случило! Да, ако изходът на тунела води към задънена улица... ако отново е било грешка... знам, че боли! Трудно е. Всичко в теб стене, свива те и притиска, а в следващия момент сякаш ще експлоадира... Ужасно е да се чувстваш излъган - от себе си, от другия, все тая...

Но в такива моменти се обърни към себе си. Погледни тази искрица в теб! И повярвай в нея! Не в това, което си изгубил или трябва да загърбиш - то никога няма да бъде твое. Повярвай в себе си. В това, че можеш да живееш и без това, което те е наранило! В това, че ти си този, който избира дали да страда или не... Повярвай в собствената си уникалност, истинност и красота, в своите качества и притежания! Точно ти си този, който не е изгубил - ти си спечелил (защото в повечето случаи е точно така)! И имай реална оценка за себе си - не забравяй себе си. Потънеш ли в скръб по нещо друго - вече си се загърбил! А не бива да е така. Знай си цената!

Знам, че не е лесно. Но послушай, аз правя така! И странно, но помага! Не забравям лошите мигове, паденията и грешките си. Но вярвам в себе си и знам, че си струва да продължавам напред - там, в неизвестната величина х... където има още и още разочарования, предполагам... но аз мога да си блъскам главата и с тях... Няма да е приятно, естествено, но знам, че ще е в реда на нещата...

Не се косете - така е устроен животът - не винаги да получаваш това, което пожелаеш... Но животът е един за всички! И е единствен! Струва ли си да потъваме в мъка и да губим хубави моменти, или най-малкото ценно време...

Той - животът, лети и не ни пита дали сме удовлетворени от това, което ни е преложил. Да стискаме зъби и да не ни е страх от следващия крах в системата "човешка психика"! Пък... каквото сабя покаже!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мая Бая Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...