Самогъзник съм била. Каза ми го и затвори вратата. Не отговорих. Нямаше смисъл дори да се опитвам да хабя думите си зад неговите вече изречени.
Влезе повторно и започна да крещи. Побеснял, че съм купила прясно мляко 3,6 %, а не 1%.
Крещя ми. Изля си цялата болка, цялото огорчение от това колко аз съм завеяна - както той все ме нарича. Успокой се. Минаха 10 минути. Сякаш беше забравил. Продължавах да мълча. Водех вътрешен монолог със себе си.
"Какво му се беше случило, че така изкара яда си върху мен? Защо 2,6 % са проблем, след като яде всяка сутрин пържен бекон и с пържени картофи и пие по 3-4 литра кола на ден. От това мляко няма да се оправи. Никога."
Погледна ме плахо. Втренчи отчаяните си маслинено-зелени очи в мен. Наведох глава и стегнах тялото си. Някак не бях готова да изживея отново неговата болка и злоба.
Излязох от стаята. Оставих го сам с неговото мляко и закуската, която от вчера сутринта стоеше неподвижно на масата. Отново недокосната заради безбожно измислените му капри ...