30.09.2007 г., 19:58 ч.

Морал 

  Проза
1318 0 3
7 мин за четене

Морал


Димът се стелеше като мъгла по черния, пълен с мигновени ярки отблясъци, под. Пропиващият се в дрехите, косата и ноздрите ми миризлив пушек ме задавяше и аз начесто кашлях и хриптях. Молех се астмата ми да не се прояви. Тялото ми беше подложено на постоянни бутания и блъскания от всички страни. Десетките лица, осветявани от отблясъците, се въртяха и блъскаха взаимно и странните усмивки не падаха от лицата им. Светлините си играеха с въображението ми и тези лица придобиваха странни форми. Ту виждах само едно око, ту само някакви устни, разтегнати като че ли насила в озъбена усмивка. Коси се мяткаха и ръце обарваха. Груб натиск върху ръката ми и едва чутото ми име ме принудиха да отделя погледа си от пода, единственото нещо, в чието втренчване не ме караше да се задъхвам от световъртеж. Пред лицето ми изникна една маска - тъмен  грим по клепачите, нашарени бузи с розова пудра и устни, намазани с ярко червило. Годините на момичето, скрито под тоновете грим, не можеха да бъдат определени. То кривеше тези две тънки червени линии от плът в опити за чаровна усмивка, но единственото нещо, което успя да постигне с това, бе да ми напомни за онези зловещи създания от цирка.

- Страхотно е, нали - извикаха, близо до ухото ми, нейните устни.

Единственото, което можах да направя, е и аз да се усмихна в отговор. Моето изкривяване на лицевите мускули беше дори по-насилено и от нейното.

Погледнах чашата си и видях, че черната течност е свършила. Няколко побутвания и успях да стана от мястото си и да стигна до бара. Гримирано лице доближи ухо и чу поръчката ми. След миг чашата ми отново се напълни и аз избутах двата лева по бара. Примигнах, заслепена от жълтия отблясък в гладкия плот от неравномерното осветление, което ме орисваше с главоболие и за това едва не се блъснах с мускулестия тип, застанал твърде близо зад мен. Един поглед ми трябваше за да заключа, че е сваляч, а обонянието ми долови, че е пиян, което го превръщаше в още по-опасната порода - пиян сваляч. Намазаната му с гел коса образуваше малки вълнички по лъскавото му от пот чело, очите му застинаха на две издутини по блузата ми и се зачудих дали изобщо е видял лицето ми. Надвеси се над мен и изшепна в ухото ми.

- Искаш ли да отидем в тоалетните.

Не знам кое по ме вбеси. Дали това, че ме е сметнал за толкова тъпа, че да приема, или че ме е приел за курва, или може би интонацията на изказването му, която изобщо не звучеше въпросителна. Щях да не му обърна внимание и да не предизвиквам конфликт, но когато понечих да го задмина, аз наведох глава към ухото му и прошепнах отговора си :

- Търси курва другаде, защото аз не съм.

След това го изгледах с преднамерено надменен поглед и се отдръпнах. Помислих, че може да ме удари или да се развика, но между нас премина с блъскане някой от тълпата и когато отново го изгледах,  разбрах от размътеня му поглед, че вече ме е забравил.

След миг вече се намирах отново на мястото си и се зачудих върху действията си. Казах му какво мисля направо в лицето му. Слава богу, че онзи беше толкова пиян, че май не схвана обидата.

Силната музика караше сърцето ми да подскача и пушекът отново ме задави. Парчето, което надуваха, беше непознато за мен, но се пееше за мадами с големи бомби и леко прикрита тема за секс със сестри. Песен за секс с жени с големи „очи", това беше нещо ново...

Някакъв тъпак изпусна дима от цигарата си по посока на лицето ми, докато преминаваше покрай мястото ми и няколко хрипа ми дадоха да разбера, че е време за инхалатор. Грабнах чантата си и се заблъсках към тоалетните. След няколко сблъсъка с много подпийнали, някои от които и непълнолетни, с една ръка държаща чантата, а с другата опитвайки се да отбивам наплива от хора, идващи срещу мен, а и за спиране на опитите за опипване на задника ми, успях да стигна до целта и бързо отворих вратата с надписа „ жени" на табелката. Тръшването на вратата зад мен почти се заглуши от поредната песен за големи „очи" и някакви близалки. Не исках да мисля какво точно прикриваше този несполучлив евфемизъм. След няколко секунди ровене в чантата, успях да открия инхалатора и жадно запръсках в устата си с надежда, да вкуся малко въздух без миризлив дим. Дишането ми се успокои и стана равномерно. Ушите ми кънтяха и главата ми пулсираше от болка. Почуствах се зле и ми причерня пред очите, облегнах се на вратата на една от кабинките. Гледах надолу към краката си, докато ми премине и тогава в полезрението ми навлезе кошчето. И няколкото използвани кондома в него. Сега наистина ми стана зле. Запуших носа си от новоусетената миризма. Затворих очи, обаче гледката на двете парчета гума, пълни с полуизтекла от тях белезникава течност, точно до няколкото угарки от цигари, тоалетна хартия и използвана превръзка, не спираше да изниква в съзнанието ми. Излязох от кабината и си напръсках лицето с вода. Слухът ми постепено се оправяше и едва сега чух нещо от другата кабинка със затворената врата. Чувах някакво шумолене. От дрехи? После учестено дишане и леко блъсване по вратата. Не ми беше нужно много време, за да се сетя какво ставаше зад вратата на средната кабинка. Щях да се сетя и без използваните кондоми в кошчето. Естествено, бях чувала за това, но досега не бях ставала свидетел. Нещата винаги стават по-реални, когато ги видиш с очите си или, както беше в моя случай, да ги чуеш с ушите си. Тъкмо хванах дръжката, за да изляза и чух мъжки глас, идващ от затворената тоалетна. Не разбрах какво казва, но познах гласа. Гласът на онзи намазан с гел сваляч, който така и не видя лицето ми. Очите му не стигнаха толкова нагоре. Изглежда наистина бе последвал съвета ми да си намери курва. И защо не? Мястото беше пълно с тях. От непълнолетни, че чак до трийсетгодишни. Зачудих се дали момичето няма и грам достойнство.

     Излязох от тоалетните и тръшнах вратата зад себе си. Скапаната светлина отново заблестя дразнещо в очите ми, димът се забута в ноздрите ми, а музиката отново накара главата ми да пулсира болезнено. Хората ме ръчкаха, някой ме настъпи и на мен ми писна. От гнева срещу всички, който бях набрала, не остана следа. Въздишах тежко. Разгневих се на себе си. Какво правех тук? Не харесвах тази музика, не обичах да пия литри алкохол и после да повръщам на главната улица на път за вкъщи. Не понасях да ме бутат отвсякъде и мъжете да ме гледат ухилено с тъп, светещ от погълнатия алкохол, поглед. Потърсих с очи мястото си и видях там приятелите си. Подканяха ме да се присъединя към тях. Бяха ме убедили да дойда, защото като съм станела прекалено стара за тук, съм щяла да съжалявам, че не съм идвала. Наистина знаех, че ще съжалявам, и то още тази нощ, но съжалението щеше да е от факта, че дойдох. Не ми беше мястото тук. Заръчках се към изхода в борба за чист въздух и тишина. Приятелите ми не ме последваха. Може би не можеха да си пробият път през навалицата или пък не искаха. Усетих, че изходът е наблизо. Лъхна ме хладен въздух, така примамлив с липсата на цигарения дим. Не усещах в него миризмата на алкохол. Най-после пристъпих навън. Едри капки дъжд трополяха по сухия асфалт. Отворих чантата си и напипах чадъра. Приятелите ми казваха, че когато на смъртния си одър погледнели назад, към времето на своите младини, искали да знаят, че са опитали от всичко, което е можел да им предложи животът. А аз винаги си казвах на ум, че когато погледна назад, не искам да се срамувам от постъпките си. Може би нямаше да се гордея с тях, но поне не исках да се срамувам. Обърнах поглед назад към сградата. Яркорозовият й неонов надпис продължаваше да привлича все по-нови клиенти, които се блъскаха и напираха да влязат. Усетих бодване в лявата си ръка и след миг нахалният комар беше размазан с другата. Представях си напиращата тълпа като група деца, които бързат да се намокрят под дъжда, преди родителите им да ги преберат. Само че в този случай дъждът беше миризливият пушек на цигари, изпарения на алкохол и развратни песни. Над главата ми изтрака механизмът  и чадърът се отвори. Нагласих го така, че да се покрия колкото се може по-добре от стичащия се все по-яростно дъжд. Не исках да се намокря.

© Диляна Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Не, не е по истински случай, а е сбор от многото подобни истории, които съм чувала. Не искам да кажа, че да се забавляваш с приятели в някоя дискотека е нещо лошо само по себе си. Но в днешните заведения съм виждала доста неприятни неща, макар и да не съм чест техен посетител. Благодаря за положителните коментари, радвам се, че хората не са го разбрали само като обидна критика.
  • Уау, много идейно. Хареса ми. По действителен случай ли е?
    Тъмните, задимени, претъпкани, оглушително шумни места си имат своето очарование (абе зависи си от музиката), но имат и алтернатива. Някои от моите най-добри спомени са в спокойните паркчета/хълмове/тепета (в Пловдив сме късметлии) с няколко приятели в 3-4 през нощта и посрещането на изгрева високо над града или пък рожден ден с торта и свещи на открито в полунощ. Заслужава си човек да опита повече неща поне веднъж (нямам предвид това за тоалетните :D).
    Аз малко се отвлякох, идеята ми беше че човек трябва да се забавлява и да общува с хора, но и да си пази принципите. Браво за творбата.
  • Добре разказано.
Предложения
: ??:??