21.01.2009 г., 0:50

Морето

1.3K 0 0
1 мин за четене
    Искаш ли да ти разкажа за морето?
Историята му започва преди много, хиляди години. Когато се появява света. - Да този свят, в които живеем ние с тебе сега. Историята му е тъжна. Както казват хората, "за всеки влак си има пътници", но за Морето влак няма!... То винаги е самотно, винаги се радва на чуждите усмивки, винаги страда с хорската тъга. Това е морето - бездънната кутия на човешки мечти и тайство на природата. То крие толкова тайни в себе си, че едва ли можем да разберем дори и половината от тях. Морето ни дава почти толкова колкото ни взима. Пораснахме покрай морето. Там бяха първите ни спомени, първите целувки с хората, които харесваме. Там бяха и първите ни раздели. Всичко първо и така тийнейджърско. Всички тайни разходки от родителите. Всеки път, когато ходехме на плаж без разрешение. Това е всяко лято. Лятото на всяка нова астрономическа година. Деца сме и деца ще си останем покрай "нашето" море. - Спомняш ли си онзи път, когато бяхме с теб и още четири човечета от компанията? Знаеш колко много се смяхме, на себе си и на туристите. Спомняш ли си когато ходихме на "костенурката" и си изтървах сребърния пръстен и колко плаках за него? - Аз си спомням... А ти...?! Спомняш ли си, когато бяхме толкова истински, толкова малко и по детски наивни да вярваме, че цял живот ще се обичаме потайно. Когато седяхме на брега...
    Идва зима!... Морето е пусто, няма капанчета, няма деца, минувачи случайни... та дори бездомните кучета се крият, защото морето е страшно и бурно и някак полудяло... Може би от самота и тъга, че отново е самотно и така беззащитно... То ме обърква! Обожавам го! Защо и хората не са като морето? Тъй истински - така топли или студени, бурни или мили. Безпощадни и тихи.
    Недей да нараняваш сърцето, мое нощно красиво море!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катя Михайлова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...