21.01.2009 г., 0:50

Морето

1.2K 0 0
1 мин за четене
    Искаш ли да ти разкажа за морето?
Историята му започва преди много, хиляди години. Когато се появява света. - Да този свят, в които живеем ние с тебе сега. Историята му е тъжна. Както казват хората, "за всеки влак си има пътници", но за Морето влак няма!... То винаги е самотно, винаги се радва на чуждите усмивки, винаги страда с хорската тъга. Това е морето - бездънната кутия на човешки мечти и тайство на природата. То крие толкова тайни в себе си, че едва ли можем да разберем дори и половината от тях. Морето ни дава почти толкова колкото ни взима. Пораснахме покрай морето. Там бяха първите ни спомени, първите целувки с хората, които харесваме. Там бяха и първите ни раздели. Всичко първо и така тийнейджърско. Всички тайни разходки от родителите. Всеки път, когато ходехме на плаж без разрешение. Това е всяко лято. Лятото на всяка нова астрономическа година. Деца сме и деца ще си останем покрай "нашето" море. - Спомняш ли си онзи път, когато бяхме с теб и още четири човечета от компанията? Знаеш колко много се смяхме, на себе си и на туристите. Спомняш ли си когато ходихме на "костенурката" и си изтървах сребърния пръстен и колко плаках за него? - Аз си спомням... А ти...?! Спомняш ли си, когато бяхме толкова истински, толкова малко и по детски наивни да вярваме, че цял живот ще се обичаме потайно. Когато седяхме на брега...
    Идва зима!... Морето е пусто, няма капанчета, няма деца, минувачи случайни... та дори бездомните кучета се крият, защото морето е страшно и бурно и някак полудяло... Може би от самота и тъга, че отново е самотно и така беззащитно... То ме обърква! Обожавам го! Защо и хората не са като морето? Тъй истински - така топли или студени, бурни или мили. Безпощадни и тихи.
    Недей да нараняваш сърцето, мое нощно красиво море!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катя Михайлова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...