III

    Никога не си позволяваше любовни отношения с женен мъж. 

    Израсна в порядъчно, стабилно семейство. Майка ѝ беше учителка в прогимназията, а баща ѝ - директор на техникум и тя често слушаше разговорите помежду им за тежките душевни травми на техните ученици, чиито родители се развеждаха… Особено майка ѝ преживяваше всичко много дълбоко, защото ги обичаше като свои деца и страдаше с тях, когато изплакваха болката си в нейната прегръдка… И понеже по природа беше борбена и непримирима, посещаваше домовете им, разговаряше с техните родители, увещаваше ги, молеше ги да не съсипват живота на децата си заради друг мъж или жена… 

    В повечето случаи обаче не успяваше да ги вразуми и с годините се виждаха късните разрушителни последици от тяхната безотговорност, защото живееха в малък град, където хората се познаваха…

    Тези човешки трагедии, на които още в детските и юношеските си години стана неволен свидетел, оставиха в паметта ѝ такива трайни белези, че никога и на никого не би причинила подобна болка…

    А и не само заради децата. За нея беше недопустимо да разрушава щастието на някого, за да гради върху неговите руини своето собствено… Нима това можеше да бъде любов???...

    Когато Влади ѝ писа, че е сполучил в брака и обича жена си, веднага му предложи да прекратят всякакъв контакт, за да не се разстроят семейните му отношения. 

    Но той настояваше обратното, беше сигурен, че не съществува такава опасност… И тя се съгласи. Обаче го помоли да ѝ сигнализира незабавно, ако възникне и най-малък проблем.

    Така кореспонденцията им продължи.

    Дъщерите ѝ знаеха за него и предишните им близки отношения в Поморие, защото според нея в семейството не биваше да има тайни, а също не искаше да скрива от тях грешките си, за да не ги повтарят като пораснат... Влади обаче беше предпочел да спести на жена си тази съществена част от истината, за да не предизвиква напразни подозрения и тревоги.

    В писмата си често изпращаше албуми от Прага, където живееше сега. Работеше все още като екскурзовод, а съпругата му - като администратор в болница. През почивните дни отиваха при родителите ѝ в тяхната къща в малко градче в близката околност.

    В началото ѝ пишеше на английски (защото не си служеше добре с кирилицата), а голямата ѝ дъщеря, която го изучаваше като втори западен език в гимназията, превеждаше писмата им. После преводач им стана една нейна възрастна приятелка - чехкиня, искрено вярващ, чист и сърцат човек, която обичаше като своя майка и с която всяка събота се виждаха в католическата църква. 

    Нямаше какво да крият от нея... И двамата бяха изминали през годините своя път към Бог и знаеха добре разликата между любовта и прелюбодеянието.

    Влади и съпругата му бяха вярващи християни (католици) и за тях беше пределно ясно, че съпружеската вярност трябва да се пази, защото бракът е свят и продължава докато смъртта ги раздели… 

    Тя също беше вярваща християнка - кръсти се през 1987 г. в православната църква „Света Петка” в София. Десет години по-късно неведомите пътища Божии отведоха съпруга ѝ, а после и нея (тогава още живееха заедно), в католическата църква „Свети Йосиф” в София. Беше наясно с историческия факт на разделение на Христовата апостолска църква през единадесети век, знаеше и догматичните различия между католическата и православната църква, но за нея те бяха изкуствено привнесени и нямаха значение. Нали четяха една и съща библия, проповедите на свещениците бяха в един и същи дух… В сърцето си тя не ги разделяше  - за нея църквата беше една. Затова посещаваше и православната, и католическата, спазвайки във всяка съответните изисквания и традиции. Причастяваше се и в двете и така чувстваше вътрешна пълнота. Защото сам Господ се е молил за апостолите да бъдат едно, както Той и Бог Отец са едно…

    Това, че и двамата с Владимир споделяха една и съща вяра, едни и същи нравствени ценности, изглеждаше сигурна гаранция, че отношенията им няма да залитнат в нежелана, погрешна посока.

    И все пак тя вече знаеше от своя житейски опит, че трябва да внимава, защото границата между любовта и греха е твърде хлъзгава и не бива да бъде доближавана…

    Един ден, когато отвори поредното писмо от него, още преди да го занесе на приятелката си да го преведе, прочете в края: „Твой рицар Владя”.

    И усети как земята под нея се залюля…

Следва продължение