Мотелът
Фаровете осветяваха мокрото платно. Тунелът над Ихтиман беше останал зад гърба ми и нанадолнището в посока София караше пъргавото VW да лети. Умората от дългия и напрегнат ден си казваше думата, усещах, че клепачите ми натежават. В среднощния час нямаше почти никакво движение. Добре че бодрият водещ на радио „Трафик" ми правеше компания от ефира и с неспирното си бръщолевене и музика ме държеше буден. Вече на няколко пъти съобщаваше за пътната обстановка и за гъстите мъгли над цялата страна и особено за непрогледната мъгла налегнала София и полето. Тук на високото видимостта бе все още добра, но си спомних мъката и пълзенето в лепкавата влага тази сутрин на път за Пловдив. Съветите на КАТ и нощния журналист бяха да се избягват по възможност всякакви пътувания в гъстата мъгла. Като пожелание бе добре, но близостта на София и мечтата за топлото ми легло правеха реализацията му невъзможна...
Големият неонов надпис изникна като гъба зад плавния завой. Мотел „Мъглата" - 1 км. Странн ...