Пролетта помете зимата и студа като с вълшебна пръчка. Бликнаха ручеи и потоци, реките зашумяха с бистри води по склоновете на планината. Зеленото обагри дърветата, а синевата небето. Слънцето препичаше силно, а ветровете отстъпиха и се скриха в дъбравите. Пролетта разпука всички пъпки, пристигна цветна и красива в долината. Над селцето, по върховете на планината все още белееха тук-там и снежни шапки.
Фанка идваше по няколко дни да шета в къщата и двора на Йордан. Къщата светна от чистота, тя изпра пердетата на всички стаи, чергите, избърса всичко, прекопа градинката, готвеше и въртеше домакинството. Чакаше надвечер Йордан да се върне от работа, вземаше си парите и си тръгваше. Някога се хранеха заедно.
— Яж, яж Фанке – подканяше я той.
Тя беше тънка като тополка, но поглъщаше много храна.
Загледа я и откри, че лицето ѝ е с хубави черти, с тънки устни и леко мургава кожа, ако не знаеше човек може и да не разбере, че е циганка.
Не я разпитваше за живота ѝ, защото в селото се знаеше, че ...